Тилацинът (Thylacinus cynocephalus), известен като „тасманийски вълк“ или „тасманийски тигър“ е средно голям хищен двуутробен бозайник. Срещал се е в близкото минало на остров Тасмания, а в по-далечното, вероятно допреди около 1 000 години, и в континентална Австралия.
През 1932 г. на остров Тасмания е последното потвърдено наблюдение на тилацин на свобода. Последният екземпляр в плен е умрял на 6 септември 1936 г. в зоопарк в град Хобарт. Там са направени няколко късометражни черно-бели филма на живи екземпляри от този вид.
От тогава досега периодично се появяват съобщения за наблюдения или дори снимки на тилацини, но никое от тези наблюдения или снимки не са потвърдени.
Много австралийци гледат на тях на новините за чудовището от Лох Нес. Въпреки това в последните няколко години се натрупват множество трудни за игнориране и достоверно звучащи свидетелства за забелязването му.
В опит да разрешат тази загадка и да разделят фактите от митовете, група учени подготвят търсене дълбоко в далечния север на Куинсланд, Австралия.
Учени от университета Джеймс Кук ще разположат 50 скрити камери с примамки, за да съберат и информация за двете места, на които е докладвано, че е забелязан хищникът. Те ще могат да засичат и други видове животни, тъй че независимо дали заснемат тасманийски вълк, или не, учените са убедени, че събраните данни ще бъдат от полза.
С глава като вълк, раирано тяло като тигър и торба като вомбат, тилацините някога са били на върха на хранителната верига.
Учените са намерили изображения на тасманийския вълк в скалното изкуство на аборигените в континентална Австралия преди повече от 3000 години. Смята се, че той е изчезнал преди около 2000 години, прогонен от инвазивния вид на дингото.
В Тасмания тилацинът успява да се задържи до 20 век. Европейските колонизатори отбелязват малкия му брой, но това не спира лова, поради който, наред продължаващата конкуренция с дингото, от 1936 г. насам тилацинът се смята за изчезнал.
Въпреки това се предполага, че малцина представители на вида са успели да избегнат изчезването и живеят тихо в изолирани области в тропиците на Северен Куинсланд. От 1930 г. насам има хиляди непотвърдени наблюдения от местни жители, къмпингуващи и горски рейнджъри.
„Един от наблюдателите е дългогодишен служител в управлението на Националния парк, а другият лагерува често в северен Куинсланд – казва проф. Бил Лоурънс, един от участниците в проекта. Всички наблюдения на предполагаеми тилацини са направени през нощта, а в единият от случаите те са наблюдавани от близко разстояние – около 20 фута – с прожектор.“
„Направихме кръстосана проверка на описанията, които получихме за размера и формата на тялото, цвета, в който светят очите, поведението и други характеристики, които не отговарят на познатите описания на други едри видове в северен Куинсланд като динго, диви кучета или диви прасета.“ Можем да се надяваме, че след всички непотвърдени срещи и кадри с лошо качество, истината ще бъде разкрита.
Източник: IFL Science
