Смръчкулата е уникален диворастящ продукт, който е на границата между ядивните и лечебните гъби. У нас е малко позната, но през последните години е изключително търсена в кулинарията заради ценните си хранителни съставки и уникалния вкус, пише Марица. Освен това смръчкулата е в основите на цял раздел от фунготерапията и вече се използва от редица фармацевтични компании като лекарствено средство. Заради огромния интерес към Morchella SPP, както е латинското название на гъбата, опитите да се култивира започват преди повече от 100 години. Едва през последното десетилетие обаче световната наука достига реални резултати,  гарантиращи успешно контролирано и стабилно индустриално производство. Ясно е, че когато смръчкулата бъде култивирана и започне да се отглежда масово, цената  ще падне. В момента бизнесът с тази гъба е изключително рентабилен. Неслучайно старите планинари я наричат „гъбата на милионерите“, защото да намериш голямо находище от смръчкула в гората, е като да изровиш гърне с жълтици от земята. Още при първите опити за контролирано производство рентабилността се оказва изключително висока. Срокът на откупуване на инвестицията е едва 5 месеца, а нормата на печалба над 400%.    

На пазара има огромна ниша за производство на смръчкула, защото гъбата все още се среща основно като диворастяща. В природата тя расте върху бедни почви. Тя е първото нещо, което се появява след горски пожарища. В същото време при култивиране може да се отглежда в монокултурни райони, където другите растения се виреят. Другата голяма екстра е, че смръчкулата е изключително подходяща като втора и дори трета зимна култура. Така тя осигурява добри приходи във времето, когато градината или неотопляемата оранжерия си почиват.  

Кое налага култивирането на смръчкула? По принцип количествата от всички видове диворастящи гъби са нестабилни и зависят от природните ресурси и климатичните условия. В резултат на това на пазара винаги има недостиг. Въпреки че култивирането на смръчкулите изглежда трудно, решаването на този проблем привлича голям брой учени и инвеститори от цял свят. Интересното е, че най-запалени в новото начинание са ентусиастите от високоразвитите в технологично отношение и богати нации - САЩ, Израел, Китай, Корея... 

Съвсем наскоро мицел за контролирано отглеждане на смръчкула е добит и в пловдивска лаборатория. Собствениците  Величко Спасов и Красимир Ангелов предлагат и технология за индустриално производство в различни варианти - на открито върху предварително подготвени лехи, в специално оборудвани гъбарници или в овощни градини. 

Научните изследвания и развитието на технологии, насочени към култивирането на смръчкулата са на ход  повече от век, разказва биотехнологът Величко Спасов. Той има огромен изследователски и инженерен опит. Бил е ръководител на научно-техническо звено в „Биовет“ преди 1989 година. След промените е работил като консултант на френски и италиански компании. Сега се е заел сам да произвежда гъбен мицел заедно с колегата си Красимир Ангелов. Разказва, че първите данни за култивиране на смръчкула са от 1887 г. Реалните разработки и развитието на модерни технологии за изкуствено отглеждане обаче започва през 1982 г. в САЩ. Тогава трима учени - Роналд Ауър, Гари Майлс и Джим Малаховски  докладват за  успешното получаване на плодни тела от гъбата чрез  култивиране на  закрито. Използваните методи са насочени към заразяването на специално подготвени хранителни среди, за да растат и да се подготвят склероции за контролирано плододаване. Тази техника позволява  изкуствено отглеждане на мицелния щам M. Esculenta. Случва се през 2006 г в кампуса на Университета на Сан Франциско. На база на първите опити са издадени три патента за отглеждане на смръчкула. Технологията веднага е изкупена от различни научни институти и частни инвеститори, но опитите с разработените от тримата методи не дават реален производствен резултат.