Известно ни е кой е най-големият представител на бозайниците - Синият кит. Знаем ли обаче кой е най-малкият? Единият от кандидатите за тази титла се среща и по нашите земи: етруската земеровка. Тя тежи само около 2 грама!

Етруската земеровка, известна още като "белозъбка джудже" е открита още през първата половина на 19. век в Италия. Учените обаче дълго време се съмняват в съществуването на такова дребно животинче. Според редица изчисления бозайник с тегло, по-малко от 2,5 грама, не може да съществува, защото не може да има нормален метаболизъм. 



Минават няколко десетилетия, преди зоолозите след много усилия да попаднат отново на земеровката. Едно от животинчетата се хваща в един от капаните, заложени на остров Сардиния. За съжаление го откриват вече мъртво, а причината за това става ясна по-късно. С все по-активното търсене, учените започват да откриват повече от тези миниатюрни животинки и да опознават любопитния им начин на живот.

Gallery
Тялото на етруската земеровка е между 3 и 4,5 см дълго, а масата й е под 2 грама. Има издължена муцунка, сивкава козина и дълга опашка. 

Физиологично тя има една отличителна особеност - трябва да се храни почти непрекъснато. Поради малките си размети, за да не губи топлина, тя трябва непрекъснато да си набавя енергия. За едно денонощие етруската земеровка може да изяде двойно колкото собственото си тегло.

По тази причина малкият хищник почти не спи - през цялото време трябва да лови насекоми за храна. Ако повече от 3-4 часа не се храни, етруската земеровка умира от глад. При невъзможност да намери храна, тя изпада в летаргия, по време на която биохимичните процеси в организма й замират почти нацяло. Ако й след събуждането не може да се нахрани, животинчето умира. Именно поради това първата етруска земеровка е намерена мъртва - в капана не е имало достатъчно храна. 

Снимка: Antonio Petrone / Shutterstock

Gallery
Сърцето на белозъбката джудже бие до 1300 пъти в минута. За сравнение човешкото сърце бие средно 72 пъти в минута, а сърцето на колибрито - около 600. Дребният бозайник може да живее до 16 години. 

Днес е известно, че етруската земеровка е разпространена из големи част от Южна Европа, Северна Африка и Южна Азия. 

Снимка: Antonio Petrone / Shutterstock

Gallery
За пръв път малкият бозайник е описан в България през 1980 г.

Екземплярът е намерен край езерото Вая, а 11 години по-късно е открит още един край Атанасовско езеро. Смята се, че се среща в цяла Югоизточна България.

През 70-те години на 20. век е открит още един претендент за титлата "най-дребен жив бозайник": свиненосият прилеп джудже. Двете животинчета си оспорват първенството по миниатюрност - свиненосият прилеп е бозайникът с най-малък размер на черепа, а етруската земеровка има най-малка маса. 

Снимка: Antonio Petrone / Shutterstock

Gallery
Животинчето е мъничко, нали?

Снимка: Sergey Mikhaylov / Shutterstock