Сините дупки са очите на океана

23 март 2017 г., 18:06
1407

Shutterstock

Плували ли сте някога на място в морето, където около вас водата е малко над кръста, а отдолу е тъмен кладенец в индигово синьо? Струва ви се, че няма дъно. Всичко, което усещате, е ледена вода около ходилата си, всичко, което виждате, е прекрасно наситeно синьо, което се простира до дълбините.

Представете си само за секунда, че се гмуркате в този морски кладенец. Спускате се все по-надолу и по-надолу, водното налягане притиска гърдите ви. Изплашени сте, но има нещо странно примамващо в това пътуване като че ли към сърцето на Земята. Ако се огледате, виждате вертикални стени, които се спускат стръмно в дълбините. 

Това е страшният и същевременно прелестен свят на сините дупки – природен феномен, който се среща в много морета по света. Тези подводни кладенци или пещери са се формирали някога на сушата в плитчините на крайбрежни райони, където обикновено има варовикови скали. Такива карбонатни платформи има на Бахамите, около полуостров Юкатан в Мексико и край Белиз.

Името на тези дупки идва от

яркия контраст между наситеното

синьо на дълбоките води вътре и по-светлосиньото в плитчините около тях. Обикновено те имат кръгла или почти кръгла форма и отвисоко приличат на тъмно око в океана.

Наситеният тъмен цвят се дължи на прозрачността на водата и на белия карбонатен пясък на дъното. Синята светлина е най-мощната от светлинния спектър при тези природни феномени. Червеното, жълтото и зеленото се абсорбират при преминаването им през водата. Сините лъчи обаче успяват да достигнат до белите пясъци отдолу, които ги отразяват обратно.

Сините дупки са се образували преди около 15 хил. години при последния ледников период, когато морското равнище е било около 100–120 метра по-ниско от сегашното. Тогава тези пещери са били над водата и са били подложени на същата ерозия от дъжд и химическо изветряне, която се среща често при терени, изградени от варовици. Ерозията спряла, след като кухините и пещерите били потопени под вода в края на ледниковия период.

В повечето дупки има както солена, така и сладка вода.

Там, където двата пласта се срещат, се получава слабо кисела химическа реакция, която бавно прояжда варовиковата скала. С течение на времето този процес може да създаде странични подводни проходи или хоризонтални „ръце”(ръкави?), които тръгват настрани от вертикално разположената пещера. Понякога тези „ръце” са доста дълги. В дупката Соумилк на Бахамите тяхната дължина е над 600 метра.

 При тези природни феномени обикновено циркулацията на водата е слаба, така че под определена дълбочина в тях няма кислород. Тази среда е много негостоприемна за повечето морски организми, но все пак там се развиват голям брой бактерии.

Най-дълбоката синя дупка в света, която достига до 202 метра, е Синята дупка на Дийн, разположена в залив западно от Кларънс Таун на Лонг Айлънд на Бахамските острови. Всъщност има и много по-дълбоки дупки, като Сакатон в Мексико (335 метра) и Поцо дел Меро в Италия (392 метра). Синята дупка на Дийн обаче е най-дълбоката, която има подводен вход.

При повечето дупки максималната дълбочина е 100–120 метра. Диаметърът на повърхността също варира. Обикновено е около 25–35 метра, както при Синята дупка на Дийн, но достига например цели 300 метра при Великата синя дупка край Белиз.

Синята дупка на Дийн

е едно от най-красивите места на земята според всички, които са имали късмета да я зърнат отгоре. Закътана в залив, тя предлага невероятен пир за очите със съчетанието на зелената растителност наоколо, белите пясъци, тюркоаза на плитчините и тъмносиньото „око”.

 На повърхността Синята дупка на Дийн има почти кръгла форма, като диаметърът й е между 25 и 35 метра. Входът на дупката започва на около 6 метра под повърхността на водата. Стените се спускат вертикално надолу. След като слезете 20 метра обаче, дупката се разширява значително в пещера с диаметър 100 метра.

Дупката на Дийн се смята за най-дълбоката дупка в света и за втората по големина подводна пещера. Според гмуркачи, които са я изследвали, тя е оградена от три страни от естествен скалист амфитеатър. От четвъртата страна граничи с тюркоазена лагуна със ситен бял пясък. Вътре в дупката никога няма вълни или прилив и видимостта е между 15 и 30 метра. 

Дъното на Синята дупка на Дийн е достигнато през 1992 г. от Джим Кинг. През април 2010 г. пък Уилям Трюбридж чупи рекорда за гмуркане без плавници, като достига до дълбочина от 92 метра. На 14 декември 2010 г. той се гмурка до 101 метра, като си поема веднъж дъх и използва само ръцете и краката си за оттласкване. Много гмуркачи използват тежести, за да ускорят спускането си в дупката, или пък надуваеми балони, за да ги изтеглят по-бързо от дъното до повърхността.

За запалените гмуркачи раят на света

е Великата синя дупка. Ще я откриете край карибската държава Белиз. Тя е с почти идеална кръгла форма и се намира до центъра на Лайтхауз Рийф, на 100 км от град Белиз. Диаметърът на този природен феномен е малко повече от 300 метра, а дълбочината й е 124 метра.

Формирала се е преди около 10 хил. години, в края на последния ледников период. Когато започнали да се топят ледовете, морето заляло варовиковите пещери, които били на мястото на днешния риф. От земетресение или от огромното налягане на водата таванът на пещерата се срутил и се образувала Великата синя дупка. Когато днес човек се гмурне в нея, той плува под това, което е останало от някогашния покрив със сталактити по него. Стените на подводната сега пещера близо до повърхността са гладки. Водата е спокойна и неподвижна, има видимост на цели 61 метра.

Дупката е част от по-големия резерват на Бариерния риф на Белиз, обявен за световно наследство от ЮНЕСКО. Може би най-забележителното за нея е, че световноизвестният изследовател на моретата Жак-Ив Кусто я определя като едно от 10-те най-добри места за гмуркане на земята. Всъщност той я прави известна. И има защо.

През 1971 г. Кусто пристига

до дупката с кораба си „Калипсо”, за да изследва дълбините й за наличието на сталактити по стените. Има слухове, че Кусто е използвал експлозиви, за да влезе с кораба в дупката, но това не е вярно. Не отговарят на истината и твърденията на някои, че Кусто загубва сина си Филип в синята  дупка - той умира в катастрофа с хеликоптер при кацане в Лисабон няколко години по-късно.

 Проучванията на Кусто потвърждават, че подводната пещера е възникнала като типично карстово образувание, което е било създадено на 4 етапа преди покачването на Световния океан. Затова са се образували и тераси на 21, 49 и 91 метра. Кусто открива и сталактити в потопените пещери, които са били образувани, преди да бъдат залети от водата.

Много от сталактитите висят под ъгъл.

Тъй като знаем, че те се формират единствено вертикално под прав ъгъл от тавана на пещерата към пода, това показва, че е имало разместване и накланяне на пластовете, изграждащи основата на платото. Интересното е, че има сталактити, които са се формирали преди и след това геоложко събитие. Така горната им част е под наклон, а долната виси вертикално надолу.

Великата синя дупка е място, което запалените гмуркачи от цял свят искат да включат в списъка си с покорени природни красоти. Ако имат късмет, гмуркачите могат да се насладят на редки видове акули. В повечето случаи те само преминават оттам, тъй като в дупката има много малко живот.

Гмурканията обикновено са съчетани с подводни спускания в близкия риф, където ще видите прекрасни корали, скариди и тропически риби. С изключение на два тесни канала дупката е оградена от корали, които се показват на повърхността на много места при най-ниската точка на приливите.

Дупка гробище в Червено море

Синята дупка в Червено море е разположена близо до египетския град Дахаб на Синайския полуостров. Тя е дълбока 130 метра и има печална слава заради многото смъртни случаи на гмуркачи, опитващи се да открият тунел, свързващ дупката с открито море на дълбочина от 52 метра. 

Гмуркачи, които пропускат тунела, продължават да се спускат надолу и азотът на тази дълбочина ги упойва все повече и повече. Затова и е кръстена Гробището на гмуркачите. Египетските власти твърдят, че в дупката досега са загинали около 40 гмуркачи. Според местните гидове обаче истинската цифра е двойно по-голяма, но се крие умишлено от властите.

Синята дупка

в Санта Роса, Ню Мексико, е по-особена,

тъй като всъщност е разположена на сушата. Това е кладенец с формата на камбана, чийто диаметър на повърхността е 24 метра. Дълбока е 25 метра, а водата е кристална и идеална за гмуркане.

Това е любимо място на гмуркачите, тъй като температурата на водата остава постоянна, между 16 и 18 градуса, през цялата година. В единия край на дупката има изсечени стълби в скалата, по които може да слезете до малка платформа и оттам да се хвърлите в дълбините. Може да следвате и въжета, закрепени за шамандури в средата, за да стигнете до две квадратни платформи под водата. Дупката се разширява в дълбочина и достига до диаметър 40 метра. Захранва се от извор, който блика от система от пещери близо до дъното. 

Автор: Калина Маркова

Ключови думи:
Коментари