Веднъж през един юнски ден тревата каза на сянката на един бряст: “Ти се местиш наляво и надясно прекалено често. Разваляш ми спокойствието”.
“Та за това не съм виновна аз – отговори сянката. – Погледни нагоре: едно голямо дърво движи клоните си под вятъра натам и насам между земята и небето”.
И тревата погледна нагоре и видя за пръв път, че там има дърво. И си рече смаяно: “Виж ти, имало и по-голяма трева от мене!”
Халил Джубран
