Памуккале – бялата феерия на Турция

11 август 2017 г., 18:00
3888

muratart / Shutterstock

Когато погледнеш към пухкавите скали в Памуккале, замижаваш – искрящата им белота те заслепява. Този замък от памук, кацнал насред изсушената от жарките лъчи на слънцето равнина в азиатската част на Турция, е уникално чудо на природата. От разстояние двата снежнобели хълма приличат на гигантски айсберги, каквито едва ли някой очаква да види на това място.

Покритите с варовик скали обаче си стоят и привличат като магнит стотици хиляди туристи с красотата и загадъчността си.

Открай време въображението на местните асоциира белия цвят на каменната феерия с цвета на памука, отглеждан в обширните плантации. Ето защо името на природния феномен е Памуккале и

в превод от турски означава „замък от памук”, „

крепост от памук” или „памучни скали”.

Когато оценяват природни атракции, потребителите на туристическите сайтове рядко постигат консенсус. Процентите на рейтинга в интернет варират в зависимост от личното преживяване на всеки. По отношение на Памуккале обаче мненията са удивително единодушни. Това чудо на природата в очите на повечето хора е наистина неповторимо.

Някои по-опитни гурбетчии не пропускат да коментират във форумите, че подобни природни образувания се срещат и в националния парк Йелоустоун в САЩ. Въпреки това те самите признават, че наслагванията от варовик там не са толкова внушителни, колкото тези в Памуккале. Природните формирования в Йелоустоун едва ли биха могли да бъдат наречени „замък от памук”, както тези в Турция. Първо, защото са твърде малки, за да изглеждат като замък, и второ, защото вече не са бели, а са придобили жълтеникав цвят.

Продължителното взиране в бялото на Памуккале уморява зрението. Контрастът на цветовете изтощава. Погледът на стъпилия върху варовика турист често бърза да се успокои, търсейки в пейзажа напред зелено и кафяво. Обикновените природни гледки обаче изглеждат твърде далече, защото големите „снежни” скали се издигат над равнината и обхващат обширна площ. Скалните грамади са разположени по протежение на 2,5 км, като ширината им е около 400 м.

Видяна от птичи поглед, формата им наподобява подкова.

Погледнато отгоре, присъствието на скалите сред останалата природа в района е някак странно и неестествено. Ако прелетим със самолет над местността, на ниска височина бихме видели съвсем нормално градче, равнинен релеф, големи посеви с царевица и… огромна бяла планина в близост. Независимо от какъв ъгъл ги наблюдава, всеки естествено би се запитал защо това голямо бяло нещо се е образувало там?

Отговорът е свързан с водата и разположението на местността. Памуккале се намира в разломната тектонична зона на древната река Меандър (сега Бююк Мендерес) в Турция. В самия район на “замъка от памук”, в недрата на близката планина Кал Даъ в Западен Анадол

има поне 17 горещи извора.

След като достига до повърхността на земята, водата от тях започва да се стича надолу по скалите, които днес са невероятно бели, защото са покрити с варовик.

С течение на времето калциевият карбонат, който минералната вода съдържа, довежда до образуването на варовикови отлагания по скалистите тераси. Падайки от голяма височина в продължение на хиляди години, горещите водни струи, богати на минерални соли, създават удивителна бяла каскада с вълниста повърхност. Те дори издълбават скалите, като в оформилите се вдлъбнатини се задържат малки количества гореща вода. Така се образуват близо

стоте стъпаловидно разположени корита,

в които водата е с температура 35-37 градуса C.  Това са плитките басейни, чиято вода отразява цвета на небето.

Когато ги видят, посетителите не пропускат да събуят сандалите си и да нагазят в тях. Освен с магнетичната си красота мястото е известно и с лечебния ефект на топлата вода. Нейните полезни свойства са познати още на древните гърци и римляни. Близо до Памуккале се намират останките от древния град Хиераполис, посещаван от римляните, страдащи от ревматизъм и от заболявания на кожата. Легендите разказват, че във варовиковите вани на Памуккале се е къпала и е

поддържала красотата си дори самата Клеопатра.

Всъщност именно историята за водата, подмладяваща Клеопатра, обяснява блъсканицата в дълбокия басейн настрани от белите скали. Това водно корито се смята за първото място, където горещите струи от планинските недра достигат повърхността на земята.

Смесването на подземните термални води с атмосферните валежи прави съдържанието на водата от планинските извори около Памуккале още по-ценно. В живителната течност, която създава варовиковите наслагвания, специалистите откриват магнезий, натрий, калий, желязо, хлор, нитрати, сулфати, бикарбонати и др. Местните вярват, че водата в термалните извори на Памуккале помага при кожни и сърдечни болести, при проблеми, свързани с потентността, кръвообращението и нервната система, при парализа и ревматизъм.

Особените качества на твърдата вода

в Памуккале се проявяват и по не много привлекателен начин. Суетните дами, отседнали в местните хотели, отбелязват, че минералната вода, която тече от всички кранчета там, не става за миене на главата: „Косата става сплъстена и никакви балсами и чудеса на съвременната козметика не са в състояние да я приведат в ред”.

Освен това водата там не става и за пиене. Екскурзоводите предупреждават туристите да си закупят предварително бутилирана питейна вода. Въпреки това някои посетители са упорити. Има такива, които успяват да се „насладят” на особения вкус на местната минерална вода, усещайки комбинация от сладко, кисело и солено. Ентусиастите упорстват и я пият, защото отнякъде са разбрали, че тя оказва терапевтичен ефект при бъбречни заболявания.

Все още не се е чуло за внезапно изцерени, но пък трябва да се отбележи, че повечето от хората, прекарали деня си в Памуккале, на следващата сутрин се чувстват

необикновено отпочинали и енергични.

Някои твърдят, че видяното им се е сторило приказно. Трудно може да се открие човек, който да съжалява, че се е докоснал до необикновените води на това място. Всяка година природният феномен Памуккале привлича около милион посетители. Той успешно конкурира като туристическа дестинация турските морски курорти.

Когато разказват за видени от тях популярни природни забележителности, много от хората обичат да ги омаловажават, слагайки етикет „нищо особено” – за да подчертаят колко по-интересни места са посетили. Но по отношение на Памуккале това просто не е възможно. Всички са единодушни – възхитително и уникално е! А и  ЮНЕСКО определя този феномен като един от обектите в своя Списък на световното културно и природно наследство.

Невена Любенова

Ключови думи:
Коментари