Някога, много отдавна, в нашата Вселена не е имало и един минерал. Причината е проста – в свръхгорещата среда веднага след Големия взрив просто не са съществували твърди вещества, пише сп. „Сайънтифик Америкън”. Едва 5000 века след сътворението са се появили първите атоми – водород, кислород и малко литий. Още няколко милиона години минават, преди разсеяните из Космоса газове да се сгъстят в мъглявини и в първите звезди.

Но едва след като някои от тези примитивни светила се взривяват като свръхнови заради прекалено голямата си маса, в пространството политат продуктите на ядрения синтез – почти всички елементи от Менделеевата таблица. И тогава са синтезирани първите молекули на бъдещите твърди минерали.

Но повечето от тях, като отделни частици, без уникалните си кристални решетки, от които произтичат неповторимите им свойства, си остават самотни странници сред новообразуваните газово-прашни космически облаци.

Кои са били първите?

Според учените най-рано са се пoявили микроскопични кристали диамант и графит, съставени от въглеродни атоми, както знае всеки ученик. Скоро след това се появяват карборунд (муасанит) и осборнит (титаниев нитрид), днес известни повече в свръхтвърдите си синтетични форми, използвани за направа на инструменти. Към тях се добавят и някои окиси и силикати. Десетки милиони години това са били единствените „камъчета” във Вселената.

Сравнението с днешната картина на нашата планета е смайващо – само известните видове минерали на Земята са над 4400. Още по-забележителни са причините за това разнообразие – защото произтичат от уникалната структура на космическия ни дом, както и от това, че той е обитаем.