Учени, изследващи редки скали, заровени дълбоко под централната част на Австралия, са установили как се е образувал металът ниобий – ключов елемент за заздравяване на стоманата и за технологиите за чиста енергия, съобщава Science Daily, позовавайки се на научно проучване.
Произходът на ниобия е свързан с разпадането на древен суперконтинент
Според данните произходът на ниобия е пряко свързан с драматични геологични събития, случили се преди повече от 800 милиона години, когато древният суперконтинент Родиния започнал да се разпада.
Проучването, ръководено от изследователи от Университет „Къртин“, показва как новооткрити скали, богати на ниобий, са се формирали по време на интензивно тектонично разтягане и разкъсване на земната кора.
Как ниобият е „заключен“ в земната кора
По време на разпадането на Родиния са се образували дълбоки разломи, през които разтопена скала, богата на ниобий, се е издигнала от дълбините на Земята. Този магмен материал впоследствие се е втвърдил, формирайки редки вулканични скали – карбонатити, които буквално са „заключили“ ценните метали в земната кора.
Защо откритието е важно
„Тези карбонатити са различни от всичко, познато досега в региона“, обяснява водещият автор д-р Максимилиан Дрьолнер от Института за геофизични решения към Университет „Къртин“.
Според него те съдържат високи концентрации на ниобий – стратегически метал, използван за производство на по-лека и по-здрава стомана за самолети, тръбопроводи и електромобили, както и като ключов компонент за батерии от следващо поколение и полупроводникови технологии.
Точна датировка чрез изотопен анализ
При анализа на сондажни проби научният екип е използвал няколко метода за изотопно датиране, за да определи възрастта на скалите. Резултатите показват, че карбонатитите са се образували преди между 830 и 820 милиона години, малко преди Родиния да се раздели напълно.
Дълготрайни „магмени пътища“ от мантията към кората
Според изследователите тектоничните процеси са създали дълбоки разломни линии, които са останали активни стотици милиони години. Именно по тях карбонатната магма е пренасяла богати на метал разтопени материали от мантията към земната кора, оформяйки днешните находища.
