“Но нали душите ни ще умрат сред толкова много ъгли?”, казали някога индианците, когато Добрият бял човек великодушно ги преселил в американски панелки. Едва ли са имали избор. Кръгът, неправилните форми и излишните сводове нямат място в ефективната урбанистична архитектура на Запада. От 19. век насам сградите се стесняват, разчертават на четириъгълници и обслужват единствената цел на по-малка площ да се събере повече полезно пространство. Романтичната жалба на северноамериканските индианци звучи смешно и някак кухо в праволинейните коридори на един съвременен небостъргач или дори на последния жилищен блок в Студентски град. Но съвременната психология и медицина доказаха, че древните братя са имали право –
на органично ниво архитектурата влияе силно на нервната система,
личността и усещането за Аза. В книгата си “Нашествието на творческата класа” социологът Ричард Флорида обрисува ценностите и начина на живот, които движат икономиката, технологиите и обществените форми на 21. век. Той смята, че творчески настроените хора на всички нива започват да оспорват традиционните структури, съградени от обществото на 20. век. В тяхното число влизат учени от различни сфери, архитекти, предприемачи, инвеститори и обикновени граждани, които ценят личното си пространство и здраве.
Според Флорида успехът на човечеството зависи от динамиката на взаимоотношенията между хората и на връзката им с околната среда. Оцеляването ни зависи от способността ни креативно да премахнем бариерите, които ни пречат да живеем според това, което е определила природата. Трябва да поддържаме практиките, които влияят благотворно на живота и жизнената ни среда, смята той. Много съвременни учени са доказали, че изкуствените, ъгловати затворени пространства, в които прекарваме по-голямата част от времето си, влияят зле на физическото и душевното ни здраве. Както вярват и индианците, ъглите имат свойството да “изсмукват” енергия и топлина, а неестествената светлина и траектория на движението водят до депресии и проблеми с тонуса. Архитектите могат да използват светлината, сянката, цвета и формите, за да
създават сгради, които успокояват, стимулират, въодушевяват и вдъхновяват.
Средата, в която живеем, и нейните качества са в състояние пряко да провокират определени физически и психически реакции.
Здравето на духа, тялото и околната ни среда са пряко свързани с начина, по който сградата “реагира” на движението на слънцето и въздуха и по който тя се адаптира към естествените влияния на климата като дъжда, снега и жегата. Архитектите могат например да засилят комфорта и продуктивността на хората и да подобрят здравословното им състояние, като създадат възможно най-естествена светлинна среда, като използват топлината на слънцето и разработят естествени вентилационни системи, подходящи за местния климат и предназначението на сградата.
