Органичните сгради

09 октомври 2017 г., 20:26
1180

„Въртящият се торс” в Малмьо, Швеция. Снимка: igorstevanovic / Shutterstock.com

“Но нали душите ни ще умрат сред толкова много ъгли?”, казали някога индианците, когато Добрият бял човек великодушно ги преселил в американски панелки. Едва ли са имали избор. Кръгът, неправилните форми и излишните сводове нямат място в ефективната урбанистична архитектура на Запада. От 19. век насам сградите се стесняват, разчертават на четириъгълници и обслужват единствената цел на по-малка площ да се събере повече полезно пространство. Романтичната жалба на северноамериканските индианци звучи смешно и някак кухо в праволинейните коридори на един съвременен небостъргач или дори на последния жилищен блок в Студентски град. Но съвременната психология и медицина доказаха, че древните братя са имали право –

на органично ниво архитектурата влияе силно на нервната система,

личността и усещането за Аза. В книгата си “Нашествието на творческата класа” социологът Ричард Флорида обрисува ценностите и начина на живот, които движат икономиката, технологиите и обществените форми на 21. век. Той смята, че творчески настроените хора на всички нива започват да оспорват традиционните структури, съградени от обществото на 20. век. В тяхното число влизат учени от различни сфери, архитекти, предприемачи, инвеститори и обикновени граждани, които ценят личното си пространство и здраве.

Според Флорида успехът на човечеството зависи от динамиката на взаимоотношенията между хората и на връзката им с околната среда. Оцеляването ни зависи от способността ни креативно да премахнем бариерите, които ни пречат да живеем според това, което е определила природата. Трябва да поддържаме практиките, които влияят благотворно на живота и жизнената ни среда, смята той. Много съвременни учени са доказали, че изкуствените, ъгловати затворени пространства, в които прекарваме по-голямата част от времето си, влияят зле на физическото и душевното ни здраве. Както вярват и индианците, ъглите имат свойството да “изсмукват” енергия и топлина, а неестествената светлина и траектория на движението водят до депресии и проблеми с тонуса. Архитектите могат да използват светлината, сянката, цвета и формите, за да

създават сгради, които успокояват, стимулират, въодушевяват и вдъхновяват.

Средата, в която живеем, и нейните качества са в състояние пряко да провокират определени физически и психически реакции.

Здравето на духа, тялото и околната ни среда са пряко свързани с начина, по който сградата “реагира” на движението на слънцето и въздуха и по който тя се адаптира към естествените влияния на климата като дъжда, снега и жегата. Архитектите могат например да засилят комфорта и продуктивността на хората и да подобрят здравословното им състояние, като създадат възможно най-естествена светлинна среда, като използват топлината на слънцето и разработят естествени вентилационни системи, подходящи за местния климат и предназначението на сградата.

Това е и най-горещата нова тенденция – органичната архитектура. При нея неправилните, естествени форми се съчетават с природосъобразна функционалност и екологични решения. Праволинейността и безличността остават в миналогодишния календар. Сградите на бъдещето носят индивидуалност, уникалност и самодостатъчност, които са в унисон с

философията на новото време – преоткритата хармония с природата и нейните закони.

Един от шампионите на тази философия е испанският архитект Сантяго Калатрава – човекът, отговорен за олимпийския спортен комплекс в Атина и за кулата „Въртящият се торс” в Малмьо, Швеция. Взаимодействието на сложните неправилни форми в сградите му имитира естествения баланс между елементите в природата и внушава движение и живот, избягвайки ъглите и острите ръбове. Същото можем да открием и в небезизвестната „Кисела краставичка” – офис кулата в Лондонското Сити, която се превърна в знаменосец на новата “обла” градска архитектура, станала възможна с напредването на строителните технологии. Някога архитектите са били ограничавани от строителните материали – правите подпорни греди, панелите масово производство. Днес авангардът на световната архитектура започва да втечнява и усуква метала, бетона и стъклото с помощта на напреднали компютърни модели и по-функционални строителни технологии. Прекрасен пример за това е хотелът “Конрад”в Пекин, чиято фасада имитира нервна тъкан. Авторите му обясняват, че дизайнът е кимване към бавното темпо в прекалено забързания столичен живот. Естествените мрежи на собствените ни нерви изискват уважението да се съобразим с пределите им – точно както кривите коридори и помещения в хотела учат посетителите да намерят индивидуалността на собственото си темпо, вместо да стават жертви на свръхефективността на правата линия.

Още преди век се намират бунтари,

които усещат, че четириъгълните клетки, в които ни затваря ерата на утилитаризма, променят неблагоприятно навиците на духа и тялото ни. В началото на двадесетото столетие ексцентричният каталунец Антонио Гауди започва да строи сгради, които приличат на естествено продължение на заобикалящата ги природа. Като дете Гауди преживява серия от ревматични кризи, които го принуждават да прекарва безкрайни дни и часове, затворен между четирите стени на стаята си. Скуката, болестта и връзката им с неестествените форми на стандартното болнично помещение го карат да осъзнае, че човек трябва да живее според законите на природата дори в дома си. Резултат от това кредо са “анатомичните” форми на „Каза Батло” – жилищна сграда, построена сякаш от кости, рибешки очи и морски вълни, стилизираните дървесни корони, поддържащи таваните на двореца „Гюел” (дома на покровителя му Еузебио Гюел), и неправилната каменна камара, която представлява църквата „Саграда Фамилия” – оприличавана от някои на кактус, а от други – на свещена планина.

Примерът на Гауди вдъхновява и други да пожелаят да поставят човека в среда, по-близка до естествените, неправилни форми на природата. През 1924 г. архитектът Ерих Менделсон открива своята „Кула на Айнщайн” в Потсдам, Германия. Замислена по време на неспокойните времена на Първата световна война, кулата и до днес служи като слънчева обсерватория. След завършването й Менделсон притеснено отвежда самия Алберт Айнщайн на обиколка на посветеното нему творение. Всепризнатият гений не продумва през цялото време. Едва няколко часа по-късно, когато строителната комисия моли за мнението му,

той прошепва една-единствена дума: “Органично”

Терминът “органичен” навежда на мисълта за живи форми, дишащи сгради, които общуват с обитателите си, за здраве и природосъобразно съществуване. Той вдъхновява следващото поколение органични архитекти, като Фриденсрайх Хундертвасер, Франк Лойд Райт и Анти Ловаг, които строят за богатите и известните фантастични структури. Тези сгради дават не само подслон, но и внушават на съзнателно и подсъзнателно ниво усещането за радост и свобода, за любопитство и неограниченост, които живите същества естествено намират в природата. Кредото на тази нова архитектура е, че трябва да си позволяваме тази радост и свобода не само в свободното си време, а всекидневно – в средата, която сами създаваме за себе си.

Днес, когато екологията и икономиката са в криза, става все по-ясно, че

трябва да сме по-отговорни както към самите себе си, така и към околната среда.

Новото поколение учени и архитекти започват да се убеждават, че и сградите трябва да участват в тази промяна. Как? Първо – да се строи трайно, с възможно повече органични (идващи от природата, слабо обработени) материали. Второ – „органично” означава не само природосъобразност на формата и функциите, но и връзка между различните страни на човешкия свят и природата, която да осигури оцеляването и на двете. В този смисъл органичната архитектура трябва да разчита не само на естествените форми и материали, но и на хармоничната си връзка с природата.

Вече се строят свръхмодерни сгради, които сами произвеждат енергията,

с която захранват отоплението, осветлението и климатиците си. Един от най-светлите примери за това ново поколение органични екопостройки е офис комплексът “Енергия плюс” в покрайнините на Париж. Тази стъклена сграда напомня по формата си йероглиф или неправилна снежинка и е най-„зелената” офис постройка, създавана някога. Тя събира слънчева енергия посредством десетки панели на покрива си, които са достатъчни, за да се захрани цялото пространство и даже да остане и за обществената електрическа мрежа. Уникалната охлаждаща система използва студена вода от река Сена и така отменя нуждата от силно замърсяващите климатици. Изолацията на простиращата се на 70 хил. кв. м сграда също е единствена по рода си – базирана изцяло на естествени материали, тя намалява потреблението на електроенергия на 16 киловата на квадратен метър годишно – най-ниската световна стойност за постройка от този тип. Всички тези нововъведения не са без значение –

47% от замърсяването само във Франция идва от жилищните и офис сградите,

33% - от индустриалните зони и едва 23% от колите. Европейският съюз разбра намека и възнамерява да направи поне един аспект от органичните къщи задължителен. Всички сгради, построени след 31 декември 2018 г. в Европа, трябва сами да произвеждат поне толкова енергия, колкото консумират, постанови Европарламентът преди няколко седмици. За тази цел ще се използват слънчеви панели и отоплителни помпи. Парламентът очаква от страните членки да определят веднага и национални равнища за вече съществуващите сгради – тоест колко от тях трябва да произвеждат цялата си енергия.

Органичните сгради са един от основните корективи на щетите, които индустриалното общество нанесе на себе си и на околната среда през последните два века. Да се надяваме, че те няма да останат привилегия на целунатите от съдбата, а скоро ще разчупят с неправилните си линии и правилната си философия донякъде сивия живот между панелката и офиса. 

Автор: Елена Панова

Коментари