Преди три хиляди години в Египет те били почитани като божества. И още го помнят, ще потвърди всеки котешки стопанин.
1. По муцунката на котката са разположени жлези, които издават специфична миризма. Когато се търка в краката ви, тя ви маркира.
2. Носът на всяка котка е уникален подобно на отпечатъка от пръстите при хората.
3. Повечето котки прекарват около 65 процента от живота си в сън или дрямка.
4. През една трета от времето, в което не спи, котката се мие.
5. Малките котета мяукат, за да привлекат вниманието на майка си. Възрастните котки не мяукат помежду си. Те използват този сигнал, само когато си общуват с нас. Според някои учени домашните ни любимци са запазили бебешкия навик и го използват, за да ни осведомяват за нуждите си.
6. Не понасят миризмата на цитрусови плодове.
7. Доказана е уникалната способност на котките да намират пътя към дома. Още не е съвсем ясно на какво се дължи тя. Смята се, че усещат магнитното поле така, сякаш имат вграден компас в мозъка си. Експеримент доказва, че котката се ориентира по-трудно, когато носи нашийник, към който е прикачен магнит.
8. Котките имат средно по 12 мустака от всяка страна на муцунката. В основата на мустаците има чувствителни нервни окончания, които помагат на животното да преценява разстоянията между предметите. Без мустаци движенията на котката стават колебливи и объркани.
9. Освен чрез носа си, те улавят миризми и с помощта на т. нар. "орган на Якобсон", разположен в горната част на устата им. Затова котката "се ослушва" с полуотворена уста, когато някоя интересна миризма грабне вниманието й.
10. През 30-те години на ХХ век двама руски биолози откриват, че промяната на цвета при сиамските котета е свързана с температурата. Ако растат в много топло помещение, сиамците ще останат кремаво-бели.
Източници: LiveScience, facts.randomhistory.com, catfacts.org
