Ние, хората, сме ужасни, когато става дума за отношението им към природата. И сякаш тя неслучайно на моменти опитва да ни изтрие от лицето на Земята.

„Черната смърт“ през 14. век е добър пример за това – за няколко десетилетия тя погубва 20 милиона души. Сега ново изследване показва, че тази чума може да е имала и изненадващо положителен ефект върху околната среда.

Екип изследователи от Харвардския университет проследяват регионалното и глобалното замърсяване с олово във времето, което се разкрива в редица новаторски анализи на вътрешността на ледовете. Мините, метелообработването и свързаните с него промишлени процеси отделят много олово в околната среда - както в атмосферата, така и в хидросферата.

Оловото уврежда нервната система и храносмилателната система доста тежко - както на хората, така и на животните. То не се среща в околната среда в толкова големи количества, освен в следствие на рудодобива – а той се случва през последните поне 2000 години.

Проследяването на концентрацията на олово в околната среда чрез полярните ледове показва, че по време на „Черната смърт“ – особено между 1349 и 1353 г. – въздухът е бил без олово за първи и единствен път през последните две хилядолетия. Както се оказва, когато толкова много хора умират толкова бързо, добиването на олово става далеч по-маловажно от оцеляването.