Нашествието на живите мъртви

06 септември 2016 г., 15:40
1072

Guliver / iStock

Зомбита. Първата асоциация на всеки почитател на хорър жанра, естествено, са човешки трупове в умерен стадий на разлагане, които се разхождат по улиците на големите метрополиси за досада на местното население. Само че малко от нас знаят, че зомбитата населяват Земята с милиони, макар и не толкова драматични на вид екземпляри – огнените мравки Solenopsis invicta.

Виновни са южноамерикански мухи

Източникът на заразата сред тези насекоми всъщност са мухите от семейство Phoridae, които произхождат от малък регион в Южна Америка, откъдето е родом и огнената мравка. След внимателен подбор летящите насекоми атакуват най-силните и жизнеспособни екземпляри и снасят яйцата си в тялото им. Ларвата, която се излюпва от тази „любов“, прояжда мозъка на мравката домакин, която започва да се държи като класическо зомби.  

„Идва момент, в който мравката просто става и започва да щъка безцелно“, обяснява изследователят от Тексаския университет Роб Плаус. Според него само две мухи фориди могат да държат под психически контрол цял мравуняк. „Поведението им прилича на обсадите на замъци през Средновековието“, допълва той.

Главата пада

Месец след излюпването на яйцето главата на поразената мравка пада и от нея се ражда млада муха, готова да атакува нови „роби“ за благото на собствения си народ. Хитра тактика, която някои биха нарекли „биологически колониализъм”. Нещо повече – поведението на мравката домакин изцяло се променя под въздействието и според нуждите на малкия пришълец в главата й. Ето, значи, откъде е взел идеята Ридли Скот. Но както казват англичаните, истината е по-странна от измислицата.

И това не е всичко от странната вселена на мравешкия свят. Обикновените труженички от колониите на аржентинските мравки, които се разпространяват постепенно по целия свят, излъчват химически сигнали, известяващи посестримите им: „Мъртва съм. Занесете ме на гробището“. Проблемът е там, че тези клиенти на гробаря живеят, дишат и вършат всекидневната си работа не по-зле от всички нас. Каква е тайната на това странно химическо поведение?

Мистерията е в химични съединения

Професор Донг-Уон Чо от Калифорнийския университет в Ривърсайд, който изучава необичайно ефективните погребални практики на мравките, смята, че мистерията се крие в химичните съединения долиходиал и иридомирмецин, които също се намират по външната обвивка на насекомите и предупреждават: „Чакайте малко! Още не съм умряла!“. При истинската кончина на насекомото те бързо се разлагат, оставяйки единствено посланието за смъртта. Тогава посестримите им веднага ги отнасят надалеч от мравуняка, като по този начин избягват разпространяването на инфекции и патогени.

Изводът от това според Чо и колегите му е, че „знакът на смъртта“ не е белег, който се появява след настъпването й, а нещо, което е отбелязано в организма от раждането и подпечатано накрая от отмирането на сигнала за живот. Предстоят проучвания, които ще докажат дали същият механизъм е валиден и сред други животински видове. За нас остава успокоението, че странните закони на света на инсектите са отпаднали някъде по еволюционната пътека и единствената възможност да видим живо зомби си остава екранът. 

Автор: Милен Костадинов

Ключови думи:
Коментари