На брега и върху водните растения може да се срещне паякът с романтично име Pirata. Негова плячка стават дребни насекоми, летящи над водата, попаднали в нея или изплуващи на повърхността. Храната се открива зрително и вибрационно – по произвежданите от нея колебания. Използването едновременно на два информационни канала дава на паяка преимущество пред другите живеещи тук хищни насекоми, които ловуват, разчитайки или на зрението, или само на обонянието си.

Паяците ловуват навсякъде – на вода и под вода, над земята и под земята. И макар че техните крака са малко приспособени за земекопни работи, те изкопават дупки, понякога доста дълбоки. Седейки пред входа, улавят преминаващите покрай тях бръмбари, мравки. Печална е съдбата и на тези, които от любопитство пропълзяват в дупката. За повишаване на ефективността на лова някои видове опъват близо до дупката сигнални нишки, свързани с краката на ловеца. Има паяци,

затварящи входа с копринена вратичка с примка.

За лов на плячка тя е леко открехната, а от врага (например хищна оса) се захлопва. Но не всички паяци имат търпение да чакат подарък под земята. Поради това през нощта те напускат своите мрачни леговища и ловуват на повърхността. Така например постъпва знаменитата тарантула.

«Аз пък плюя на плячката» - така би могъл да започне разказът на паяка сцитодес. Той ловува през нощта. Откривайки потенциална храна, от разстояние един-два сантиметра я напръсква с лепкав секрет. Залпът е мълниеносен – за части от секундата. На въздух течността застива във вид на нишка, сякаш пришивайки жертвата към това, върху което се намира. В състава на лепилото има и отрова, парализираща плячката.

Твърде оригинално е ловното снаряжение на паяците от род Mastophora.


Mastophora. Снимка: Brett Hondow / Shutterstock

Тяхното оръжие прилича на каубойско ласо.

Узнавайки за приближаване на плячка, те започват да размахват дълга нишка с лепкаво топче в края. Достатъчно е само топчето да докосне жертвата. Останалото по същество е обичайна работа. Единственото неудобство на такъв лов е дългото очакване на вечерята: ще долети или няма да долети.

Немалко паяци се хранят с мравки. Наистина, тези насекоми не са от беззащитните и при случай могат да се погрижат за себе си. Поради това

паяците мравояди имат богат арсенал

от ловни хитрини. Едни например увисват на паяжина над мравчената пътека, улавят непредпазливите, изтеглят ги нагоре и там ги изсмукват. Други строят край входа на мравченото жилище рохкаво убежище от пясък. То прави паяците незабележими и им позволява да нападат внезапно. Callilepis nocturna се притаява край входа на мравуняка. Той бързо хапе появилата се мравка винаги на едно и също място – в основата на „мустачките”, където обвивката е най-тънка. И не бърза да отнася жертвата – обикновено ухапаната мравка успява да отдели във въздуха феромона на тревогата. На помощ идват нейните другари. Цялата компания става жертва на паяка.

Но сред смелото племе се срещат и такива, които не дебнат и не гонят храната си. Това са дребните паячета. Те се заселват близо до мрежите на по-едрите видове или направо в самите паяжини и се гощават с чуждата плячка.

Владимир Йонев

Gallery
Плюещ паяк

Снимка: Federico.Crovetto / Shutterstock