По-късно Лепеница е проучена и картирана от проф. Петър Трантеев, основоположник на организираното пещерно движение в България, и неговия екип. Ето как я описва той: „Пещерата почти няма разклонения и затова пред погледа на посетителя като на филмова лента се редят великолепни цветни образувания, преплетени в невъобразимо разнообразие. Човешкият речник е беден, за да се измислят имена на чудните купчини от образувания, които се оглеждат във водата”.
Кратери се срещат единствено в тази
пещера в България. Те се образуват по следния начин: първоначално самата капеща вода започва да разрушава повърхността на пода, върху която пада. В зависимост от здравината на повърхността рано или късно в нея се образува малка ямичка. Впоследствие в нея започва отлагане на калцитни кристалчета и така се оформя кратерът.
Според Петър Берон в Лепеница има четири вида животинки, които не се срещат никъде другаде по света!
Пещерата е затворена за посещения през 1960 г. и е обявена за природна забележителност през 1962 г. През 1963 г. проф. Павел Петров заедно с инж. Радуш Радушев изготвят проект за благоустрояване и електрификация на Лепеница. Изградени са далекопровод и трафопост. Но пещерата и до днес не е електрифицирана. Част от водата й се заделя за водоснабдяване на Велинград и поради това до 2010 г. свободният и организиран достъп до нея е забранен.
Тази пещера е уникална за България, една от най-съхранените и красиви у нас по мнението на български и чуждестранни спелеолози, но не е благоустроена напълно – и това не е толкова лошо. Малките езера, чудните ваяния развихрят човешката фантазия, а природата показва своята величавост и пази омайващата Лепеница!
Жорж Влайков
