Как супервулканът Тоба ни е накарал да поумнеем

29 декември 2016 г., 12:10
4590

Езерото Тоба. Снимка: Karpov Oleg / Shutterstock

Тази приказка за неволята е толкова стара и страшна, че за написването й учени от цял свят няколко десетилетия водят истинско разследване, достойно за перото на Реймънд Чандлър, Артър Конан Дойл, че и Андрей Гуляшки, взети заедно.

Преди близо четвърт век американският климатолог Грег Зиелински открива нещо много странно в Гренландия. В проба от хилядолетните ледове той намира пласт, който, за разлика от почти чистия друг лед, много добре провежда електрически ток. Причината е наличието на сярна киселина, която винаги се свързва с вулканична дейност, при която в атмосферата се изхвърля много сероводород. Но гренландската проба е необикновена – тя показва толкова високо съдържание на сярна киселина, което би могло да е вследствие само на истински вулканичен катаклизъм. Учените изключват удар на астероид - той не би изхвърлил сероводород във въздуха. Пробата съответства на кратък период, отдалечен на 75 хил. години назад във времето.

Друга следа идва от геолози, сондирали океанското дъно. Те анализират количествата кислородни изотопи, запечатани в черупките на микроскопичните морски организми фораминифера. Оказва се, че по същото време в продължение на няколко хилядолетия

средната температура на океаните рязко се понижава с около 5 ºС.

Откривателят Майкъл Рампино просто не вярва на очите си – обичайните климатични фактори не могат да причинят такава рязка промяна.  

Учените вече знаят, че нещо наистина страховито и вулканично се е случило преди 750 века, но все още не са сигурни за точното място.

В началото на 90-те години Джон Уестгейт от Университета на Торонто проучва голям брой проби вулканична пепел, която му изпращат колеги от най-различни краища на света. За негова голяма изненада много от пробите се оказват твърде сходни по химическия си състав – а разстоянията между местата на събирането им са огромни – 5 до 7 хил. километра. Но анализите упорито твърдят, че те са от един и същи източник. Датирането на пробите само потвърждава извода на химията – едновременно раждане преди 75 хил. години.

Уестгейт уверено започва диренето на виновника

най-напред е оневинен исландският вулкан Лаки, заподозрян заради близостта си до електропроводимите гренландски проби. Неговата пепел се оказва с друг състав. През 1994 г. геологът Крейг Чеснър изпраща на Уестгейт проба от района на вулканичното езеро Тоба в Индонезия. И тя е с точната химия!

Чеснър бързо открива нови улики на самото местопрестъпление – повече от внушителни. На първо място, скалните брегове на калдерата са толкова стръмни, че се конкурират с норвежките фиорди. Почти отвесните канари не показват смекчаване на наклона под водата, както в повечето езера – на броени метри от брега измерената дълбочина на езерото е просто безумна – близо 200 метра.

След като изкачва скалите, Чеснър открива, че от равнището на водата до самия им връх те са почти еднообразно съставени от застинала вулканична лава. Това означава, че вулканът Тоба е изхвърлил количества материал, хиляди пъти по-големи от тези, „изплюти” от вулканите, запомнени от човечеството –

2000 куб. км лава и най-малко 800 куб. км вулканична пепел.

Суперизригването на Тоба е истинският юмрук на божията десница. То е несравнимо и с най-силните земетресения (именно то поражда супертрусове), нито с модната заплаха от удари на астероиди – космическите скали може да бъдат открити месеци и години преди сблъсъка, трудно, но технологично възможно е отклоняването им от опасната траектория. Супервулканът избухва със сила, която не просто може да заличи град или дори малка държава. Последствията му са съдбовни за живота на цялата планета.

Обикновените вулкани, особено по океанските разломи, действат на практика постоянно. Супервзривовете се случват сравнително рядко от човешка гледна точка – веднъж на 50 хил. -100 хил. години. Но това е много по-често, отколкото падането на унищожителни астероиди.

Много опасна черта на супервулканите е, че изригват предимно на сушата

по морските дъна процесът е постоянен и затова прилича на горенето на печка. Под континентите натрупването на газове за суперексплозия може да продължи прекалено дълго, докато се стопи съответният скален „капак”, удържащ чудовището.

Последният известен супервулкан – Таупо в Нова Зеландия, изригва преди 26 500 години. А най-мощният -  Фиш Кениън в Колорадо, прекроява Северна Америка преди 28 млн. години.

Супервулканите оставят следи, но парадоксално, те са прекалено големи, за да бъдат разпознати веднага от геолозите – това са някои от най-красивите езера на света. Други са в труднодостъпни райони (Андите например). 

Първият удар, който Тоба нанася на земната биосфера, не е климатичен, а прашен. Почти цяла Югоизточна Азия е засипана - и до днес в Индия, Китай, Индокитайския полуостров, Япония пробите разкриват слой пепел с дебелина 15 см. Насред Индия има равнина, в която пластът е дебел 6 метра, вероятно навяван от вятър или отлаган от вода.

Средната дебелина на пепелния слой веднага след изригването вероятно е близо метър.

Това е смъртоносно за местния живот. Преди 10 млн. години „обикновен” вулкан убива милиони животни в Северна Америка, като пепелта, вдишана от тях, буквално циментира белите им дробове.  Изригването става на територията, известна днес като Айдахо, морът сред антилопите е в Небраска. Ако един не много мощен вулкан може да направи това, какви ли са последствията от Тоба?

Най-фината пепел, изхвърлена в стратосферата, вероятно е предизвикала непрогледно тъмна нощ, продължила няколко седмици и дори месеци, смятат учените. Това, разбира се, означава студ, сняг и лед в тропиците и няколко метра сняг в умерените ширини.

Друг ефект на подобно суперизригване е изсушаването на високите слоеве на атмосферата и изтъняването на озоновия слой. Което означава, че биосферата е трябвало да се справя както с „вулканичната зима”, така и с последващия ултравиолетов удар от Слънцето.

Супервулканът се стоварва върху живота на Земята с огромна мощ. И затова не е чудно, че в този ад

оцеляват само няколко хиляди човешки същества.

По-чудното е, че те въобще успяват да продължат човешкия род. Според учените всички 6 млрд. души, живеещи днес, са наследници именно на това племе, недостатъчно да засели един град като Първомай. Тоест ние сме много повече братя помежду си, отколкото предполагат цветовете на кожата, очите и косите ни, разликите в телосложението и обичаите ни.

Драматичното намаляване на човешката популация е открито от Лин Джорди и Хенри Харпендинг от Университета на щата Юта. Те тръгват по следите на споменатото еднообразие в човешкия геном. Уликите, които събират, са скрити в ДНК на митохондриите, „енергетиците” на животинските клетки. Тези образувания имат своя собствена ДНК, която мутира на доста равни интервали от време – затова генетици като Джорди и Харпендинг ги използват за своеобразни „часовници”, които показват големината на дадена животинска популация в определен период от миналото.

Така двамата учени стигат до извода, че преди около 75 хил. години човешкото население на планетата се е свило от около 100 хил. души до някъде между две и осем хиляди.

Според антрополозите ямата, изкопана от Тоба на пътя на човешкото развитие, е прескочена от нашите предци чрез впрягането на всички, тогава още неразгърнати способности на хомо сапиенс.

На първо място топящите се острови на човешко присъствие

трябва да се справят с глад, студ, болести и дори сражения за смаляващите се местни ресурси. 

Някои от групите се сливат, започват да работят заедно за оцеляването си, като развиват нови умения. В най-тежките времена на „вулканичната зима” малкото човешко стадо научава неизбежния урок, че солидарността в труда, лова и отбраната няма алтернатива за спасението му.

Надали тази неволя може да бъде разбрана от днешния човек. Само в градове като Ленинград, Дрезден, Хирошима и Нагасаки човешката драма стига подобни измерения през Втората световна война. И психолозите все още гадаят какво е да се оцелее в изпитания, след които един от десет-двадесет души остава, за да разкаже за станалото.

Но както и в нашенската приказка, тази трагедия води до съответното решение – хората поумняват, научават се да се справят с невъзможни и непредвидени обстоятелства. И се спасяват. Всеки ден носи нови задачи и човеците трябва постоянно да са готови на всичко. По този начин човечеството, което заедно с пеленачетата е на брой някъде между полк и дивизия, успява да направи истински еволюционен скок – и то само за няколко века.

Според моделите хората, оцелели във вулканичната зима, трябва да намерят нови начини за осигуряване на храна. Един от тях е самото творческо мислене. Друг, не по-малко важен – предаването на блестящите идеи на другите членове на групата. Така членоразделната реч се обогатява с нови понятия.

Трети важен урок, извлечен от оцелелите, е планирането на действията.

Това според невролога Уилям Калвин става, като древните хора използват творчески умението си да улучват движещо се животно с хвърлен камък. Предварението, с което снарядът трябва да полети към празно място, на което след секунда ще срещне тичаща антилопа, е предвестник на плана. Също в този период се появяват първите инструменти, изработени от човека с помощта на огъня. Хомо сапиенс започва и да изписва символи върху керамични съдове.

Според футуролога Жаме Касио днес човечеството е изправено пред подобна неволя. Климатичните промени задават умствени упражнения, които определено ни карат да късаме с установени мисловни навици („и това ще мине”). При това Касио твърди, че сега имаме още по-голям шанс, защото съвременните технологии и фармакологията може да ускорят процеса.

Един от примерите му е именно в областта на създаването, съхраняването, съобщаването и използването на знания. Включително за получаването на нови знания. Касио нарича тази колективна дейност, включваща цялото човечество, Google et al. (Гугъл и съавтори). Според него тя

създава новия човек Ти+ (You+).

Сред сечивата на бъдещето, хвалени от Касио, са компютърните симулации и модели, които със самата визуализация на процеси, познати дотогава само в цифри, помагат на учените да прескачат някои бариери на собственото си въображение.

Разбира се, новите умения създават и нови бариери. Засега човечеството предимно трупа късчетата информация в неорганизирани масиви, а представянето им „на парче” в информационен порой само увеличава психопроблеми като дефицита на внимание. Според Касио обаче дори последната сапунка е полезна в битката за новия информационен човек – след десетилетия на плуване в информационна мътилка хората започват да развиват почти инстинктивни умения за отсяване на сеното от плявата. А в еволюционната теория има място и за удавилите се – като пример за онзи, който не продължава гените си поради слаба адаптивност. Аналитичният синтез на натрупаните знания ще бъде стъпалото, което ще ни превърне в още по-висши примати. Още повече че информационният океан няма намерение да пресъхне заради жалейките по спокойните времена на хартиените енциклопедии.

Учените наричат уменията за справяне с информационните водопади

 „флуиден интелект”

способност да се открива смисъл в хаоса и за решаване на нови задачи независимо от натрупаните познавателни шаблони. Един от начините може да е чрез създаването на филтри за ненужна информация.

Това, което Касио не очаква, е масовото навлизане на технологични импланти и превръщането ни в киборги, както и поумняването посредством мозъчна операция. И то по много прости причини – днес си присаждаш „Пентиум” 8, утре обаче комшията се изпедепцва с „Пентиум” 10. Резваш си мозъка по модата от 2026 г., но само няколко месеца по-късно колегата ти пуска шеги, явно показващи предимствата на следващото поколение.

Всички тези предимства са достъпни и през примитивния интерфейс, който ползваме сега – екран, клавиатура, мишка, смята Касио. И само за десет години външните ни присадки – компютрите, успяха с наша помощ да ликвидират голяма част от индустрията за самолетни резервации в САЩ.

Друга новост, която може да ни промени завинаги,

е използването на лекарства за подобряване на концентрацията на хора, извършващи отговорна умствена работа. Модафинил е фармакологично средство, с което пилот на презокеански самолет може да остане буден и работоспособен до 32 часа. И след това да се възстанови само с обичайните 7-8 часа нощен сън. Ползват го и често пътуващи, за да се справят с ефекта от смяната на времевите зони.

Неочакваният страничен ефект от лекарството е, че то изостря умствената концентрация, и то толкова забележимо, че много високотехнологични работодатели в Силициевата долина инвестират в ползването му от служителите им. За тях това просто е успешна конкурентна стратегия. Лека-полека кафето ще отстъпва пред новия умствен допинг въпреки негативните му странични ефекти. Нищо чудно скоро да се появят медикаменти, които да лекуват хора с проблеми като слаба памет, неуслужлива мисъл, дори с ниски нива на съпреживяване и емоционално разбиране. А конкуренцията между производителите ще води до постоянното им усъвършенстване.

Според футуролога самата необходимост да се адаптираме постоянно към новата мощ, която ни дават новите технологии, вече е еволюция в действие. Използването на тази инфраструктура при криза може би ще ни тласне по следващата възходяща крива. Касио не очаква това да стане взривообразно – както след изригването на Тоба преди 75 хил. години, и припомня думите на фантаста Уилям Гибсън: „Бъдещето е вече тук, то просто е неравно разпределено”. Днес богати страни и отделни хора вече разполагат с тези „патерици”. Но ако си спомним какво означаваше притежаването на мобифон преди 15 години и днес, може да сме спокойни – времето работи в полза на всички.

Петър Кънев

Коментари