Броят на едрите хищници в Европа също драматично намалява през последните два века, основно заради човешката намеса, като лов и загуба на местообитания. През последните няколко десетилетия обаче тази тенденция се обръща благодарение най-вече на действието на Директивите за птиците и местообитанията, които са гръбнакът на природозащитата в Европа. „Завръщането на риса в България, който също е в категорията на едрите хищници, е знак, че усилията за опазването на старите гори – неговият естествен дом – дават резултат“ – допълва Кавръкова.
Докладът „За жива планета“ се базира на водещи изследвания за обема и въздействието на човешката дейност върху планетата. Подобна рамка, разработена от Стокхолмски център за устойчивост в сътрудничество с партньори, демонстрира, че човечеството е прескочило четири от девет планетарни граници – праговете, в които критичните процеси на земните системи могат да поддържат живота на планетата.
Докладът включва и изследвания на Световната мрежа за екологичен отпечатък, които показват, че макар да имаме само една Земя, хората в момента използват ресурсите на 1,6 планети, за да си осигуряват стоки и услуги. Страните в Централна и Югоизточна Европа, като България, Унгария, Румъния, Словакия и Украйна, са близо до средното ниво и това е причината в района да има толкова запазено биоразнообразие.
