До централната улица има ливада, на която се провежда традиционна забава. Танцът в ляво се казва Морис и можете да го видите и чуете на дадения на името му линк. Танцът в дясно се казва Мейпол дасинг и също е много популярен фолклорен английски танц. Изучава се в някои начални училища и до днес. Както подобава на такова празненство – има скари, бира и надуваем замък за децата.
Има и младежи, които предпочитат клубовете в този час на деня. Даже и малки фигурки можели да са в нетрезво състояние и да създават побоища и безредие – не знаехме това до днес.
Естествено е този вид проблеми да засегнат и улиците на един град. Добре, че има полиция.
След подобни вечери може да се наложи да се оправя кола. Проблеми няма – има си сервиз, чиято реклама видяхме на футболния мач.
След като се ремонтира, колата трябва да се налее с бензин.
Може дори да се измие. Вижте на видео как работи автомивката:
Неминуемо има и мургави братя. Те живеят обикновено на края на градовете в каравани, които местят, когато на гражданите им дойде много и ги изгонят.
Много красив е кварталът на известните.
Ето ги Базил Фолти и Мигел от „Фолти Тауърс“, зад тях е самият хотел от сериала.
А това е замъкът на Супер-героите.
На стълбите е застанал в инвалидната си количка Професор Х, а долу са всички от Хълк, Батман, Тор и Капитан Америка до Железния Човек, Светкавицата и Костенурките Нинджа. Пред този макет винаги е препълнено с млади почитатели.
Известните имат дори собствена малка зала. Ето някои от макетите им.
Междузвездни Войни
Хари Потър
Герои
Матрицата
Има и малко конче като оригиналното в Уилшър, което наскоро подновиха, изсипвайки върху него 21 тона тебишир. Този тук се нуждае от по-малко тебишир за поддръжка, но е почти толкова популярен, колкото големия си брат.
След всички веселби вечерта, улиците на малкото селище пак са чисти и спокойни на сутринта и хората тръгват по обичайния си график. Някои се местят, други строят, а трети си разхождат кучетата.
Мелничарите и хлебарите стават първи, за да започнат работа от тъмни зори.
За нас пък е време да си тръгваме. Хвърляме монетки в късметлийското кладенче при изхода, за да се върнем отново в този малък, вълшебен свят.
Аз лично с удоволствие бих посетила заедно с близките си подобен център, посветен на Българската история и култура. Дано някой отдели пари, пространство и време и да направи един голям реверанс с любов към Родината. Сигурна съм, че всички малки и големи нейни чеда ще посещават с удоволствие един сборен пункт на миналото и настоящето, на традициите и културата на България и ще отнесат със себе си уважение и любов към нея, независимо в кой край на света се намира мястото, което наричат дом.
Бабакомбе вилидж е едно от местата в Англия, които вече са направили това за родината си. Освен гордостта от постигнатите морални резултати, те имат и над 150 000 посетители годишно, всеки от които оставя поне 10 паунда на човек за билет, почерпка и сувенири. Мястото много ни хареса и като идея, и като изпълнение.
Казват, че за да се сдобиеш с английска ливада ти трябва само да хвърлиш семената, а след това да поливаш и да стрижеш, да поливаш и да стрижеш, да поливаш и (схванахте идеята)…Така след около 500г. гарантирано ще имаш английската ливада.
След многобройните ни неуспешни опити, може би е време и в България да опитаме този метод.
Тогава нещата може и да се подредят като в миниатюрно английско селище, за което всички се редят на опашка, готови да си платят, за да влязат поне да разгледат.
