Байлово: ​Послания, записани в скалите

Според Стойчев те са правени по едно и също време: късния енеолит - началото на раннобронзовата епоха - около 3000 г. пр.Хр. Изрисувани са с прилепово гуано, върху тях имало калцитна кора и ние се побъркахме да ги търсим. Разглеждахме най-подробно всяко ъгълче по пещерите, обаче нямаше нищо. 

Причината стана ясна малко по-късно – оказа се, че сме закъснели и

малко преди нас иманярите са ги разрушили.

Тодор Стойчев твърди, че има вероятност иманярите да не са унищожили всичко. Но разказва с огорчение, че най-голямата пещера, в която е имало много скални гравюри и барелефи, е била унищожена още при строежа на шосето. Учените дори не са я видели. Само от разказите на старите хора в Байлово знаят, че в нея е имало много, много рисунки.

Какво друго? Мястото изглежда като декор на вълшебна приказка – с червеникавите букови листа, попадали навсякъде. Със сините вирове на реката. С огромните скали, които наскоро са се откъснали и са се спрели на речната тераса.

В най-големия скален блок има ниша, в която се виждат

каменни фосили – листа, коренчета, стръкове трева,

кухите тръбички на стъблата. Изглеждат крехки, около тях дребни паячета са си оплели съвсем тъничка сребърна мрежа и имаме усещането, че ще се разрушат, ако ги докоснем. Въпреки това протягаме ръка и установяваме, че това са вкаменелости. По-стари от онези пещерни рисунки от късния енеолит преди около 3000 г. пр.Хр. По-стари от самото светилище от VІ–V хил. пр.Хр. И толкова крехки, че след месец-два вече може да ги няма.

„Ами да. Културен туризъм трудно се прави. Първо, той се прави от културни хора за културни хора“, казва с огорчение и Тодор Стойчев. И се разбираме заедно да отидем малко по-късно, за да проверим дали все пак някъде не са се запазили случайно няколко слънца.

Оля Стоянова