По време на Късния Девон – преди приблизително 359 млн. години – настъпва едно от най-масовите измирания на видове, които някога е имало на нашата планета.

Според ново проучване, ръководено от астрофизика Брайън Фийлдс от Университета на Илинойс в Ърбана-Шампейн, основният виновник не е местен. Дори не е от нашата собствена Слънчева система. Става дума за звезда, избухнала на 65 светлинни години от нас.

Понякога измирания като това по време на Късния Девон се приписват предимно на земни явления – например на опустошително изригване на вулкан. Друг път – на астероид, ударил нашата планета – като този, избил динозаврите. Оказва се обаче, че смъртта от космоса може да дойде и от много по-отдалечени места.

„Посланието на нашето изследване е, че животът на Земята не съществува в изолация - казва Фийлдс. – Ние сме граждани на по-големия космос и космосът се меси в нашите животи – често незабележимо, но понякога – изключително жестоко.“

В своя нов труд Фийлдс и неговият екип проучват възможността драматичният спад в нивата на озон, съвпадащ с масовото измиране по време на Късния Девон, да е предизвикано от радиационните ефекти от една или няколко свръхнови, избухнали приблизително на 65 светлинни години от Земята.

Това по всяка вероятност е първият път, в който подобна теория се използва за обяснение на масовото измиране по време на Късния Девон. Учените обаче отдавна са на мнение, че свръхновите биха могли да имат подобен опустошителен ефект върху планетата ни.

Според изчисленията, направени от Фийлдс и колегите му, звезди, избухнали дори на по-големи разстояния, биха могли да нанесат сериозни вреди върху живота на Земята – и мигновени, и в дългосрочен план.

„Свръхновите са източници на йонизирани фотони, екстремни ултравиолетови, рентгенови и гама лъчи“ – пишат изследователите. Взривът се сблъсква с газа и стимулира ускорението на частиците. По този начин свръхновата произвежда космически лъчи – т.е. атомни ядра, ускорени до високи енергии. Тези заредени частици са ограничени по магнитен път в останките на свръхновата и се очаква буквално да „окъпват“ Земята в продължение на приблизително 100 000 години, допълват още учените.

Според тях тези космически лъчи биха могли да бъдат достатъчно силни, че да унищожат озоновия слой на Земята и да нанесат радиационни щети върху живите форми в биосферата на Земята.

Разбира се, на този етап това е просто хипотеза. Все още не разполагаме с конкретни доказателства, които да потвърдят, че далечна свръхнова (или свръхнови) са довели до масовото измиране на видове по време на Късния Девон.

Изследването е публикувано в PNAS.