Валежите са много по-широкоразпространени из Слънчевата система, отколкото вероятно предполагате. На Земята, очевидно, вали вода. На Марс обаче – въглероден диоксид, на Титан – метан, на Венера – сярна киселина, а на Нептун – потенциално диаманти.

Видът на материала, който пада от небето, е почти толкова разнообразен, колкото и самите планети. Ново изследване, ръководенo от Кейтлин Лотфус от Харвард, откри сходства между всички течни материали, които съставляват дъжда из Слънчевата система – всички капки, без значение от материала, са приблизително с един и същи размер.

Съществуват две основни причини за това – малките капки се изпаряват, докато големите се отделят на по-малки. За да определят какви вероятно са тези равнища, учените проучват какъв размер капчици би имало на планети, сходни на Земята – например на Марс или Венера.

Резултатът от тези модели показват (съвсем очаквано), че капчици с радиус по-малък от 1/10 от милиметъра се изпаряват, преди да достигнат земята.

От друга страна, по-големите капчици с радиус повече от няколко милиметра се разделят в такива, които са по-близки до средния размер.

Източник: AGU

Дори на по-големите планети не се наблюдава съществена разлика. Дъждът на Юпитер или Сатурн би бил сходен с този на Земята или Марс. По същия начин – материалът, от който е съставена една капчица, не оказва особено голям ефект върху нейния размер.

Да вземем за пример Титан, на който вали метан. Изследването открива, че най-големите метанови капчици биха били едва около два пъти по-големи от средната капчица на Земята, въпреки коренно различните гравитация и метеорологични условия на Титан.

Все още не е ясно на какво точно дължим това еднообразие, въпреки че според екипът най-вероятно ключът се крие в плътността и повърхностното напрежение на материала.

Ако научим как се формират капчиците на други планети, екзопланетолозите ще научат повече за атмосферата на екзопланетите, а това тепърва ще става все по-далновидна тема с изстрелването на по-мощните сателити, предназначени за наблюдение на екзопланетите.

Въпреки че вероятно ще мине доста време, преди някой да стане свидетел на дъжд на друга планета от първо лице, фактът, че няма да е толкова по-различен от този на Земята е сравнително успокояващ.

И когато някой наистина види как вали на друга планета, убедени сме, че усещането ще бъде повече от невероятно.

Източник: Universe Today