Юпитер е най-голямата планета в Слънчевата система. Тук бушува и най-гигантската буря, известна на човечеството – циклон, по-голям от Земята, известен с името Голямото червено петно. Замисляли ли сте се обаче някога какво се крие под тези бурни облаци? Вече разполагаме с може би най-добрата гледка…

Астрономи комбинираха наблюдения, направени над Юпитер през последните три годни от два от най-мощните телескопа, с които разполагаме – „Хъбъл“ и „Джемини“ – с данни, събрани от космическия апарат „Джуно“. И крайният резултат е налице – тези невероятни снимки.

Благодарение на „Джуно“ учените могат да следят мощните гръмотевични бури на газовия гигант и да създадат радио карти на светкавиците на планетата (те са три пъти по-мощни от тези на Земята). Впоследствие тези карти са комбинирани с наблюдения, направени от „Хъбъл“, и инфрачервени изображения, дело на „Джемини“.

„Учените следят светкавиците, тъй като те са маркер за конвекция – турбулентните процеси, които пренасят вътрешната топлина на Юпитер към видимите облаци на върха“, казва д-р Майкъл Уонг, водещ автор на проучването от Калифорнийския университет в Бъркли.

Комбинираните данни показват, че намиращите се в дълбините облаци, богати на вода, издигат конвекционни „кули“ от влажен въздух (16 пъти по-високи от най-високите земни гръмотевични облаци).

„Сега, когато разполагаме с тези изображения с висока резолюция от няколко различни обсерватории (и в различни дължини на вълните), ние научаваме толкова много неща за времето на Юпитер - коментира д-р Ейми Саймън от Центъра за космически полети Годард към NASA. – Това е еквивалентът на синоптичен сателит. Най-накрая можем да започнем да проучваме климатичните цикли.“

Източник: NASA, ESA, and M.H. Wong (UC Berkeley) and team

Инфрачервените данни (водещата снимка в материала) са може би най-впечатляващи. На горното изображение можем да видим къде точно избягва топлината от интериора на Юпитер без облаците да ни пречат. Макар и атмосферата ѝ да изглежда безформена и вълнообразна, всъщност в облаците има и пролуки.

„Малко или много прилича на тиква за Хелоуин – казва Уонг. – Можете да видите ярката инфрачервена светлина, процеждаща се от местата, където няма облаци. Там, където има облаци, е наистина тъмно в инфрачервеното изображение.“

Красиво е, нали?

Изследването е публикувано в Astrophysical Journal Supplement Series.