Когато се хранят, черните дупки отделят рентгенови лъчи, които могат да се отразяват в материала наоколо и да образуват нещо, което астрономите наричат „ехо“. Първоначално това е забелязано в гигантските черни дупки, намиращи се в други галактики, но впоследствие е засечено и в два по-млаки и по-близки обекта от този тип.
Сега за първи път учени успяха да преобразуват това ехо в звуци и, както и сами можете да се досетите, те са зловещи.
Първоначално се смяташе, че този феномен се среща сравнително рядко (тъй като бе идентифициран при едва няколко черни дупки). Ново изследване обаче, публикувано в The Astrophysical Journal, показва, че това не е така – то представя още 8 примера за „ехо“ в нашата галактика. Откриването на подобна популация, демонстрираща един и същи ефект, позволява на Джингий Уанг от Масачузетския технологичен институт и неговите колеги да проследят цикъла, през който преминават черните дупки, за да произведат въпросното ехо – нещо, което принципно би било невъзможно, ако разполагахме само с един или два примера.
Както без съмнение знаете, в центъра на Млечния път се намира една свръхмасивна черна дупка. Нашата галактика обаче сдържа и десетки милиони звездни черни дупки – това са останки от звезди (с маса от 25 до 40 пъти по-голяма от слънчевата), избухнали в свръхнови. Броят им се базира на различни модели, тъй като реалното им засичане е отвъд техническите ни възможности; те или са неоткриваеми (освен ако гравитацията им не оказва влияние върху дадена звезда), или се хранят с материал, извличан от техен съсед.
Малкото, които се хранят с въпросния материал, стават видими благодарение на рентгеновите лъчи, които излъчват, и които са вследствие от високите температури, до които газът се нагорещява преди консумация.
Уанг и колегите му откриват, че при 10 от общо 26 черни дупки, за които знаем, че излъчват рентгенови лъчи, докато се хранят с материал от своята близка звезда, се наблюдава и феноменът „ехо“. Като измерват забавянето между първоначалното рентгеново лъчение и отразеното ехо, астрономите могат да определят разстоянието до отразяващия обект.
В края на краищата с помощта на музикални специалисти астрономите успяват да преобразуват тези електромагнитни вълни в звук, който можете да чуете по-долу.
Източник: IFLScience
