В момента астрономи от цял свят се опитват да открият и обяснят както тъмната енергия, така и тъмната материя. Те обаче имат и трета задача – да намерят т.нар. липсваща барионна (нормална) материя, която би трябвало да видим, но не успяваме.

Сега, благодарение на новаторски подход, специалисти засякоха миниатюрна част от липсващата материя, която се намира доста близо (спрямо астрономическите стандарти) до Слънчевата система. А това от своя страна означава, че подобни космически „джобове“ се срещат доста често.

За разлика от тъмната материя и тъмната енергия, за които знаем, че са фундаментално странни субстанции, различаващи се от материалите, които познаваме, липсващата материя би трябвало да представлява най-обикновен газ (и вероятно малко прах) – досущ като Вселената, която можем да видим. Проблемът е, че когато надникнем в ранните периоди на Вселената, ние можем да измерим количеството материя, което е съществувал тогава. Същевременно по-скорошни наблюдения показват, че половината от това количество е изчезнало. Дори и да отчетем преобразуването на материята в енергия за звездите, не засичаме достатъчно количество видима материя, колкото знаем, че трябва да има.

През последните няколко години астрономите постигнаха значителен напредък в това отношение – те откриха големи количества липсваща материя в дифузния газ между галактики на стотици милиони светлинни години. Въпреки това има и още. Някои дори се шегуват, че може би трябва да я потърсим зад дивана си и студентът Юуанминг Вант от Университета в Сидни извърши точно това (поне от атрономическа гледна точка) – той откри облак от неизвестен досега материал на едва 10 светлинни години от Земята.

„Този газ е неоткриваем за конвенционалните методи, тъй като сам по себе си не излъчва видима светлина и е прекалено студен, за да бъде засечен посредством радио астрономията“, казва Ванг. Той го открива, търсейки блещукащи галактики.

Астрономите знаят, че определени галактики изглеждат така, сякаш блещукат, когато бъдат наблюдавани с радио телескопи. Ето защо те заключават, че това се дължи на факта, че радио вълните от галактиките преминават през някакъв материал. Това създава ефект, сравним с този на звездната светлина, проникваща през земната атмосфера (само че времевият период е часове, а не милисекунди).

За да проучи това твърдение, Ванг и колегите му проучват площ от 30 квадратни градуса и откриват 6 блещукащи галактики, 5 от които са разположени в права линия. След като наблюдават други галактики, които не блещукат, учените установяват, че тези пет се влияят от облак газ, който е дълъг около 1 трлн. километра (0,1 светлинни години), но едва 10 млрд. км широк. Смята се, че газът вероятно е водород. Също така той най-вероятно е изключително студен – в противен случай щяхме да можем да го засечем посредством други методи. Ванг и неговите колеги предполагат, че са открили облак от „водороден сняг“, който се разпрострял по този начин заради гравитацията на минаваща покрай него звезда.

„Това е първият път, в който се откриват множество „сцинтилатори“ зад един и същи облак газ. През идните години би трябвало да можем да използваме същия метод с помощта на Australian Square Kilometre Array Pathfinder, за да засечем по-голям брой подобни газови структури в нашата галактика“, казва проф. Тара Мърфи, която е надзиравала работата на Ванг.

Изследването е публикувано в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.

Източник: IFLScience