8. Защо пролетното равноденствие вече не се появява на 21 март?
Това не ви изглежда редно, нали? Имам предвид, че когато повечето от нас са растяли, първият ден от пролетта известен още като пролетното равноденствие (в Северното полукълбо) е идвал на 21 март, а не на 20-ти. Нали? Сега изведнъж всяка пролет започна да идва на 20 март. Как се случи това?
През ХХ век на Гринуичкия меридиан, Англия, пролетното равноденствие е дошло на 21 март не по-малко от 58 пъти (39 пъту между 1901г. и 1951г.). За Северна Америка през целия ХХI век равноденствието ще дойде не по-късно от 20 март. През 2012г. за тези от вас, които живеят в планинските и тихоокеанските времеви зони, пролетта официално ще пристигне на 19 март. В действителност това ще бъде най-ранната пролет от 116 години насам.
Има няколко фактора, които отчитат смяната на датата включително и различията в Грегорианския календар; прецесията или „поклащането“ на оста на Земята и притеглянето на гравитацията от другите планети, които все така леко влияят на местоположението на Земята и нейната орбита. Интересен факт е, че в Северното полукълбо в момента пролетта намалява с около една минута на година, а зимата с почти минута и половина за същия период от време.
За сметка на това обаче лятото привлича към себе си тази изгубена от пролетта минута, а есента приема изоставането на зимния сезон. На практика зимата е най-краткия астрономически сезон като продължителността му продължава да намалява и се очаква да достигне минимална стойност от 88,71 дни до 3500 година.
9. Вярно ли е, че полумесецът е ярък колкото пълнолунието?
Напълно логично е да очаквате, че когато луната е наполовина осветена (в първата или последната част на цикъла си) следва да не е толкова ярка, колкото при пълнолуние.
В действителност ако Луната беше плоска като бял лист хартия или екран за прожектиране, то тогава яркостта на повърхността и би била еднаква навсякъде. Само че това не е така.
Луната е сфера и като такава, количеството отразена светлина от слънцето на единица площ намалява към терминатор, който е разделителната линия между светлите и сенчестите райони на една планета. Близко и особено по протежението на терминатора, различни планини и камъни разпръснати по територията на лунния пейзаж хвърлят безброй сенки. Това придава на Луната ефект, при който тя изглежда по-светла по краищата си и близо до тях, но по-тъмна откъм терминатора. Галерия със снимки може да намерите тук.
За разлика от това, при пълнолуние слънцето грее право надолу и практически осветява цялата лунна повърхност (с изключение близо до краищата й), така че въобще да няма сенки. Вярвате или не, но са необходими едва 2,4 дни от пълнолунието, за да може самата тя да свети наполовина по-ярко. Когато луната е в първа фаза от цикъла си, тя достига яркост от едва 9% отколкото когато е пълна. В последната фаза дори е още по-слабо осветена – 8% – заради по-голямата площ на лунните „морета“ откъм осветената част.
