Тогава той откри следи от „плитки, солени водоеми, преминали през епизоди на преливане и пресушаване“. Удивителната находка бе намерена в кратера "Гейл" - 100-километрово пресъхнало езеро, използвайки инструмент, който позволява изледването на марсианските скали с лазер, за да се анализира химичният им състав.

Откритието е повече от доказателство, че някога в миналото Марс е била в състояние да поддържа живот, но все още не и че извънземни организми са процъфтявали на вече пустата планета.

„С течение на мисията "Кюриосити" в кратера "Гейл" научихме, че климатът на Марс е бил подходящ за живот много, много отдавна“, каза тогава Роджър Уийнс, отговарящ за лазерния инструмент наречен "ChemCam".

„Това, което тези нови открития показват е, че климатът на Марс не е бил толкова стабилен, колкото си мислехме. Имало е много влажни и много сухи периоди“, добави той.

В момента Марс е „замръзнала пустиня“, но някога е била по-влажна и следователно по-гостоприемна. Анализът на скалите в изсушения оазис предполага, че скалите в него са били сухи на моменти, но в други са били напоени с вода, което показва огромни „колебания в марсианския климат“.

Кратерът "Гейл" се е образувал от силен удар на астероид и в крайна сметка е бил изпълнен със седимент.

„Изследваме точно този кратер, защото той съхранява уникални улики за променящия се климат на Марс“, каза водещият ръководител на мисията Уилям Рапин от "Caltech".

„Разбирането кога и как климатът на планетата е започнал да се развива, е част от другия пъзел, а именно кога и за колко време Марс е бил способен да поддържа живота на микробите на повърхността“, добави той.

Източник: Metro / Gospodari