На малко повече от 400 светлинни години от нас се намира екзопланета в зората на своето съществуване.

Това само по себе си не е нещо необичайно. Натъквали сме се на хиляди екзопланети – т.е. планети, намиращи се извън пределите на Слънчевата система. Вероятно в някакъв етап всички те са били „новородени“. Специалното в случая е, че астрономи успяват да я заснемат директно. Едва ли има смисъл да ви казваме, че подобно постижение е наистина невероятно.

Екзопланетата се казва 2M0437b и тя е една от най-младите, които някога сме успявали да фотографираме директно. Това може да хвърли повече светлина върху процеса на формиране на планетата и дори да ни помогне да разберем как точно нашата собствена Слънчева система се е родила и еволюирала.

„Това случайно откритие обогатява елитния списък с планети, които можем да наблюдаваме директно с нашите телескопи – казва астрономът Ерик Гайдос от Хавайския университет в Маноа. – Като анализираме светлината от тази планета, ние можем да научим повече за нейния състав и вероятно дори къде и как се е образувала от отдавна изчезналия диск от газ и прах около нейната собствена звезда.“

Директното заснемане на екзопланети е изключително трудно. В сравнение със звездите, около които се въртят, екзопланетите са изключително малки и бледи, което означава, че обикновено не можем да ги видим със сегашните си телескопи.

Вместо това ние обикновено засичаме екзопланети на базата на два ефекта, които оказват върху своите звезди. Ако екзопланетата премине между нас и звездата, можем да установим малки и периодични промени в звездната светлина.

Освен това екзопланетата ще упражни лек гравитационен ефект върху звездата (тъй като обектите орбититрат общ център). Това ще накара звездата да „потрепери“ за момент, а дължините на вълната на светлината ѝ ще се променят леко.

Тези сигнали се засичат лесно, когато планетата е особено масивна и се намира близо до звездата си – ето защо по-голямата част от откритите екзопланети са именно такива. Онези планети обаче, които орбитират изключително близо, са трудни за директно фотографиране, тъй като често остават засенчвани от светлината на звездата.

Източник: Subaru Telescope

2M0437b е доста голяма, но освен това се намира далече от своята звезда (2M0437) – на около 100 астрономически единици (Плутон например е на 40 астрономически единици от Слънцето). Обикновено екзопланетите, намиращи се на толкова голямо разстояние от звездите, са твърде студени, за да отдават инфрачервена радиация, но фактът, че 2M0437b е млада, всъщност е от полза за астрономите.

Екзопланетата е на едва няколко милиона години и тя все още е относително топла вследствие на интензивните планетарни процеси на образуване – около 1127 до 1227 градуса по Целзий. Това означава, че сияе бледо в инфрачервения спектър – достатъчно, че да може да бъде видяна от разстояние от 417 светлинни години.

Тя е забелязана за първи път през 2018 г. от телескопа „Субару“ в Хавай, а последвалите наблюдения са направени с обсерваторията „У. М. Кек“. В продължение на три години изследователите следят движението на звездата и успяват да потвърдят, че 2M0437b се движи заедно с нея – т.е. в действителност са спътници. За в бъдеще те смятат, че биха могли да измерят дори и орбиталното движение на екзопланетата около звездата.

Изследването е прието за публикуване в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society и може да бъде прочетено в arXiv.

Източник: Science Alert