Нов телескоп, създаден специално, за да изучава „рентгеновата“ Вселена, изпрати своята първа снимка.

IXPE (Imaging X-Ray Polarimetry Explorer), съвместен проект между NASA и Италианската космическа агенция, насочва взора си към Касиопея A – една от най-прословутите експлозии в Млечния път. Тя се намира на 11 000 светлинни години от нас. Това са разширяващите се останки на звезда, за която се смята, че е избухнала (и наблюдавана) през 90-те години на 17-и век. Касиопея А е и един от най-добре изучените обекти в Млечния път, който разширява значително познанията ни за свръхновите като цяло.

Касиопея А излъчва светлина в множество дължини на вълната, включително радио, оптична и, разбира се, рентгенова. Всъщност първата научна снимка на „Чандра“ – друга рентгенова обсерватория на NASA – също е на Касиопея А.

Композитно изображение на Касиопея А, направено през 2005 г. и комбиниращо данни от „Хъбъл“, „Спицър“ и „Чандра“. Източник: NASA/JPL-Caltech

IXPE обаче ни показва този космически обект така, както никога не сме го виждали досега.

„Снимката на IXPE на Касиопея А е също толкова историческа, колкото и тази на „Чандра“ на същата останка от свръхнова – казва астрономът и главен изследовател на IXPE Мартин К. Вайскопф от Центъра за космически полети “Маршал” на NASA. – Тя демонстрира потенциала на IXPE да събере нова и невиждана досега информация за Касиопея, която в момента се анализира.“

В Касиопея А се случват доста неща. Преди да умре, предшестващата звезда е била масивен обект, чието гориво се е изчерпало. Тя е станала нестабилна и е изхвърлила външните си пластове, за да създаде облак от околозвезден материал. Ето защо когато най-накрая избухва във свръхнова, ударната вълна не нализа чистото космическо пространство, а в един относително плътен облак.

Ударните вълни и магнитните полета, които възникват в тази доста екстремна среда, могат да създадат синхотрони, които ускоряват електрони и генерират високоенергийно рентгеново лъчение.

Благодарение на „Чандра“ учените успяват да картографират различните елементи в Касиопея А, изхвърлени по време на гигантската експлозия.

IXPE от своя страна е създаден, за да изучава начина, по който рентгеновите лъчи се поляризират. Когато светлината се излъчва от даден източник, нейните вълни се ориентират във всички възможни посоки. Когато тази светлина се натъкне на някакъв посредник, това се променя.

Така например преминаването ѝ през газ може да абсорбира някои ориентации. Отскачането ѝ от обекти също може да промени ориентацията на някои дължини на вълната. Науката нарича този ефект поляризация.

За обект като Касиопея А детайлните данни за поляризацията могат да ни разкрият подробности за средата във вътрешността на останката от свръхнова. Можем да разберем също така как светлината се абсорбира и отразява.

Карта на интензитета на рентгеновата светлина на Касиопея А, изготвена чрез IXPE. Източник: NASA

„Бъдещите снимки на IXPE ще разкрият механизмите, които се крият в сърцето на този прословут космически ускорител“, казва астрономът Роджър Романи от Станфордския университет.

Източник: Science Alert