Подобно на зловещо знамение, в края на 2019-та и началото на 2020-та яркостта на Бетелгейзе намаля с приблизително 2/3. Въпреки че астрономите бяха убедени, че това не означава, че звездата е на ръба на смъртта и предстои да избухне в свръхнова, те не бяха съвсем сигурни какво точно е предизвикало потъмняването. Сега ново научно изследване, публикувано в Nature, приписва причината на поредица от свързани помежду си феномени, които в края на краищата са кулминирали в облак прах, който е затъмнил гледката ни към Бетелгейзе.

Астрофизикът Д-р Мигел Монтарже от Парижкия университет е използвал Много големия телескоп (VLT) на Европейската космическа агенция, за да заснеме повърхността на Бетелгейзе по време на цялата тази „драма“. Те ясно показват промените в яркостта на звездата. Благодарение на тези данни става ясно, че Бетелгейзе е изхвърлила газ, който в края на краищата се е кондензирал в прах поради факта, че повърхността се охлажда изключително бързо.

Всичко това би могло да ни помогне да си обясним процесите, които от край време озадачават астрономите – как масивните звезди изхвърлят своята маса, преди да настъпи моментът на свръхнова, и „засаждат“ Вселената с тежки елементи.

„Наблюдавахме пряко образуването на т.нар. звезден прах“, казва д-р Монтарже.

Когато астрономите са наблюдавали т.нар. Голямо затъмняване, те са предполагали, че потенциалните причини са две – звездно повърхностно охлаждане или облак прах, изхвърлен от звездата, която малко по малко губи своята маса.

Червените гиганти като Бетелгейзе са нестабилни. В края на своя живот те са изключително обемни – с маса между 8 и 35 пъти по-голяма от слънчевата. Тези звезди са изключително горещи и имат относително кратък живот. Смята се, че Бетелгейзе е едва на 8 – 8,5 млн. години и че дните ѝ в т.нар. главна последователност са приключили преди около 1 млн. години (за справка - Слънцето е на 4,6 млрд. години и е преполовило своя живот).

Бетелгейзе се е превърнала в червен свръхгигант преди около 40 000 години. Днес тя вече би трябвало да е изчерпала водорода в ядрото си и преобразува хелия във водород и кислород. Освен това ядрото ѝ се е е свило, което вкарва допълнителни количества водород в региона непосредствено около него – на практика образува водородна обвивка. Тази водородна обвивка се синтезира в хелий, който пък се изхвърля в ядрото, за да захрани синтеза на хелий.

Рано или късно звездата ще достигне момент от своя живот, в който ядрото вече не разполага с достатъчно топлина и налягане, за да продължи синтеза на елементи. И тогава тя ще избухне в свръхнова и ще се превърне или в неутронна звезда, или в черна дупка. Това обаче няма да се случи особено скоро.

Преди звездите да избухнат в свръхнова, те изхвърлят маса в обкръжаващото ги пространство и разпръскват всички тези тежки елементи, които са синтезирали в ядрото си. Учените знаят твърде малко за този процес.

„Нямаме представа как се задейства процеса по изхвърлянето на тяхната маса – това е една от основните мистерии, свързани с червените гиганти – казва Монтарже пред Science Alert. – Знаем, че това се случва, но не разбираме механизмите, които позволяват на материала да на напуска фотосферата на звездата. В случая с Бетелгейзе най-вероятно сме наблюдавали един по-интензивен епизод на загуба на маса, може би дори той е напълно стандартен. Всъщност тя може постоянно да губи своята маса именно по този начин – просто в други посоки, които не са предизвиквали каквото и да било затъмняване.“

Предишен анализ на снимки, направени от телескопа „Хъбъл“, показва също, че затъмняването най-вероятно е следствие от облак прах. Сега снимките от VLT потвърждават това.

Източник: Science Alert