На фона на постоянните промени в яркостта на Бетелгейзе, астрономи преразгледаха изключително щателно ключовите статистики на тази звезда и се натъкнаха на нещо изненадващо.

Според екип, ръководен от изследователи от Австралийския национален университет, Бетелгейзе нито е толкова голяма, нито толкова далечна, колкото предполагахме досега.

„Дълго време реалният физически размер на Бетелгейзе бе мистерия – по-ранни проучвания показваха, че тя вероятно е по-голяма от орбитата на Юпитер – казва астрономът Лазло Молнар от обсерваторията „Конколи“ в Унгария. – Според нашите изследвания Бетелгейзе се простира едва на 2/3 от това – с радиус, който е 750 пъти по-голям от този на Слънцето.“

Бетелгейзе винаги е била трудна за прецизно картографиране. Може би си я представяте като плавно въртяща се гладка сфера. Грешите. По-скоро е нещо като пулсираща буца с мъхести краища.

През 1920-а астрономите използват смущенията в нейните светлинни вълни, за да определят приблизителния ѝ ъглов диаметър – широчината на звездната светлина на Бетелгейзе, такава, каквато е виждаме на нашия небосклон, е около 47 милиарксекунди.

Първоначално се смяташе, че на базата на предполагаемото разстояние, на което се намира от нас (180 светлинни години), червената звезда е с диаметър, равен на около 2.5 пъти разстоянието между Земята и Слънцето.

Впоследствие астрономите се опитват многократно да преизчислят размера и местоположението ѝ. По-късно например се оказва, че Бетелгейзе всъщност е на 724 светлинни години от нас, а тези 47 милиарксекунди са по-скоро 1300 пъти диаметъра на Слънцето (диаметър, при който Бетелгейзе би погълнала всички планети в орбитата на Юпитер, ако се намираше на мястото на нашата звезда).

Подобни цифри променят до голяма степен и представата ни за нейната маса, която, очевидно, е по-малка и рисува картината на супергигантска звезда, която наближава онзи етап от живота си, в който би трябвало да избухне – зрелище, което ще е видимо и за невъоръженото око.

Неочакваните затъмнения на звездата през последните години накараха някои изследователи да смятат, че въпросната смърт всъщност наближава. Наскоро обаче стана ясно, че облак от прах е отговорен за поне едно от тези затъмнения. Що се отнася до другото, то изглежда е маркер за цялостното „здравословно“ състояние на звездата.

‚Открихме, че второто и по-малко затъмняване най-вероятно е резултат от пулсацията на звездата“, казва астрофизикът Меридит Джойс, ръководител на проучването от Австралийския национален университет.

Пулсации като тези, наблюдавани при Бетелгейзе, обикновено са резултат от вълни под налягане, преминаващи през горящата вътрешност на звездата. И през тялото на нашето собствено Слънце преминават подобни вълни – те могат да ни разкрият много за състава на звездата.

С помощта на информация, събрана чрез Solar Mass Ejection Imager преди скорошния спад на яркостта на Бетелгейзе, учените разработват модели на активността на звездата, които да ни покажат колко близо се намира до сетния си час.

„В момента тя гори хелий в ядрото си, което означава, че скоро няма да избухне“, категорични са изследователите. Най-рано това би трябвало да се случи след около 100 000 години.

Резултатите позволяват на учените да определят и приблизителния радиус на гиганта, който е с около 1/3 по-малък, отколкото се смяташе досега. На базата на тази нова стойност, Бетелгейзе не би могла да се намира на повече от 700 светлинни години.

„Нашите резултати показват, че тя е едва на 530 светлинни години от нас – 25 процента по-близо, отколкото предполагахме досега“, казва Молнар.

Изследването е публикувано в The Astrophysical Journal.