Ново изследване поставя под въпрос ключови предположения в стандартния космологичен модел.

Космическото микровълново фоново лъчение – наричано още „послесветлина“ на Големия взрив – е един от най-важните инструменти за изучаване на ранната Вселена. Според ново проучване на учени от университетите в Бон, Прага и Нанкин силата на това лъчение може би е сериозно надценена. Откритието има потенциал да промени разбирането ни за формирането на първите галактики и дори да подкопае основи от стандартния модел на космологията.

Изследването е публикувано в престижното списание Nuclear Physics B.

Какво представлява космическото фоново лъчение?

След Големия взрив, преди около 13,8 милиарда години, Вселената се е разширила и охладила. Около 380 000 години по-късно тя е станала достатъчно студена, за да се образуват неутрални водородни атоми – момент, в който светлината за първи път е могла свободно да се движи през пространството. Именно тази светлина, останала като фонова радиация, все още може да бъде открита чрез съвременни телескопи.

Нови изчисления: галактиките допринасят за космическото лъчение

Екипът, ръководен от проф. д-р Павел Крупа от Университета в Бон и Карловия университет в Прага, и д-р Еда Джерго от Университета в Нанкин, анализира елиптичните галактики – едни от първите образувани след Големия взрив.

„Разстоянията между галактиките нарастват, подобно на тесто, което се надига“, казва проф. Крупа. „Чрез изчисленията установихме, че тези елиптични галактики са се формирали в рамките на няколкостотин милиона години – много кратък период в космологичен мащаб.“

През този интензивен период на звездообразуване, огромно количество енергия под формата на светлина и радиация е било излъчено в пространството. Според учените част от това излъчване може да се наслагва върху измереното космическо фоново лъчение.

„Открихме, че поне 1,4% от космическото лъчение може да произхожда от формирането на елиптичните галактики – а вероятно и много повече“, отбелязва д-р Джерго.

Какви са последиците?

Това предизвиква съмнения относно точността на досегашните измервания на фоновото лъчение. Смяташе се, че неравномерното му разпределение доказва, че след Големия взрив материята не е била равномерно разпределена – именно тази „груба“ структура е позволила образуването на галактики. Но ако част от радиацията всъщност идва от галактиките сами по себе си, тогава съществува риск да сме объркали причината с резултата.

„Дори 1,4% примес може да наруши интерпретациите на измерените вариации в лъчението“, обяснява проф. Крупа. „Това поставя под въпрос основни аспекти от стандартния космологичен модел.“

Заключение

Резултатите от изследването отварят вратата за нови теории за еволюцията на Вселената и ранното звездообразуване. Те показват, че ранните галактики не само са продукт на космическия процес, но и активни участници в неговото излъчване. Ако тези данни бъдат потвърдени, ще се наложи преосмисляне на части от съвременната космология.

DOI: 10.1016/j.nuclphysb.2025.116931

Източник: Phys.org