Астронавтите често говорят за т.нар. ефект на обзора – усещането, което често изпитват и което с изразява в промяната на съзнанието на наблюдателя, който започва да възприема планетата Земя като "малък, крехък оазис сред празнотата". Това е така, защото възприятието ни за нашия свят се разширява и планетата вече не е най-голямото нещо в нашата вселена.

Промените, които психологическите пътешественици претърпяват, не са само психологически, но и неврологични – престоят в космоса променя техните мозъци.

Ново изследване, публикувано в Scientific Reports, разглежда магнитно-резонансните изображения (ЯМР) на 15 астронавти преди дълъг престой в космоса, непосредствено след завръщането им и впоследствие – 1, 3 и 6 месеца по-късно. Накрая ги съпоставят с контролна група от 16 души, които не са астронавти.

Анализът показва, че периваскуларното пространство – регионите в мозъка, които обгръщат кръвоносните съдове, по които тече гръбначно-мозъчната течност – се увеличава след дълъг престой в космоса. Въпреки че това е голяма промяна, астронавтите нямат проблеми с баланса или визуалната памет, което означава, че не се наблюдават увреждания.

„Тези открития ще окажат съществено влияние върху бъдещите ни космически пътешествия – казва д-р Хуан Пиантино, старши автор и професор по неврология в Орегонския здравен и научен медицински университет. – Карат ни да се замислим за някои фундаментални научни въпроси, както и за това как е възникнал животът на земята.“

Веднъж щом излезем в открития космос, липсата на гравитация кара течностите в тялото ни започват да се разместват. Нашите тела претърпяват различни промени – така например те започват да се отървават от червените кръвни телца, за да постигнат отново баланс или хомеостаза. Тази промяна в мозъка изглежда е именно следствие от това и се наблюдава при астронавтите, които за първи път излизат в космоса (преди и след пътешествието им). При ветераните, които летят често, не се наблюдават промени в периваскуларното пространство преди и след полет.

„Опитните астронавти вероятно са достигнали своеобразна хомеостаза“, казва Пиантино.

Смята се, че периваскуларното пространство е един от основните компоненти на глимфатичната система, която служи за прочистване на вредни отпадъци и химикали от мозъка и е особено активна по време на сън.

Когато глимфатичната система не работи достатъчно добре, започват да се натрупват метаболитни протеини, които се асоциират с развиването на деменция. Известно е, че с напредъка на възрастта периваскуларното пространство се увеличава.

„Тези открития ни помагат да разберем по-добре фундаменталните промени, които настъпват по време на космически полет. Те също така са от значение и за хората, които страдат от заболявания, засягащи циркулацията на гръбначно-мозъчната течност“, допълва Пиантино.

Това не е първото изследване, което разглежда мозъците на космическите пътешествия. По-рано учени откриха, че количеството сиво вещество се увеличава в горната част на мозъка и едновременно с това намалява в долната – това отново е следствие от разместването на гръбначно-мозъчната течност.

Източник: IFLScience