Аркана отвори очи. Пое си дъх и видя ярка златна светлина да струи високо над нея, обливайки с Божествени лъчи всяка част от тялото ѝ. Чувството беше топло, прекрасно. Измина миг. Усмихна се широко и се надигна от Люлката на съня. Преди да каже нещо, нежно я докосна ръката на нейния наставник. Аркана трепна, знаейки, че той бдеше над нея през цялото време. Сега бе отново тук, както ѝ беше обещал.
- Добре дошла отново, прекрасна Аркана – приветства я с топла усмивка наставник Аенрил и я погали любящо с ръка. Тя го прегърна.
- Липсваше ми. Радвам се да те видя отново, учителю.
- Аз винаги съм бил тук – погледите им се срещнаха. Лицата им сияеха. И двамата бяха щастливи, че Аркана си беше отново у дома. – Навярно още си объркана заради дългия сън, но щом се срещнем с останалите съветници от Кръга на Небесното сияние, прозрението ти мигом ще се завърне.
Въодушевена, Аркана кимна, а в искрящия ѝ поглед попадна прелитащо ято бели лястовици. Тя ги проследи и се завтече към тях. Спря пред красивия бълбукащ фонтан, който заемаше почетно място в центъра на двора на Сънищата и с широка усмивка им помаха. Наставник Аенрил я последва.
- Бях забравила колко са красиви – тя се огледа, дивейки се на Тилефейските градини, изпъстрени с хиляди цветя. Оттам се носеше приятен сладникав аромат. Освен веселите песни на птиците, наоколо беше тихо. – Учителю? Къде са всички?
Наставникът я погледна в очакване. Очите му изразяваха любов, но и дълбока мъдрост. Косите му, златни и къдрави, го караха да изглежда като един от великите майстори на Сътворението. Той беше живял толкова много животи, бе научил толкова много неща, че на Аркана понякога ѝ се струваше, че в негово лице вижда самия Създател.
- Събудили са се преди мен – досети се тя. Някак си този факт я натъжи. – Аз съм последна.
Наставник Аенрил кимна.
- Ти спа дълго. До последно, прекрасна – той я обгърна с ръка и побутна напред. – Ела. Нека се разходим.
Тилефейските градини бяха приказно и светло място, което предлагаше не само уединение, но и помагаше на новозавърналите се от Съня на въплъщението да се възстановят от току-що изживения си живот. Те бяха и любимо място на много висши духове и светли същества от цялото Творение, които обичаха да я посещават или да се събират по различни поводи. Понякога пееха, друг път медитираха, танцуваха или играеха, ала сред короните на дърветата винаги се носеха благозвучни нежни песни. Сега обаче бе различно.
Енергията на градините беше зашеметяваща, изпълваща и любяща. Звездните пратеници от другите кръгове на Сътворението редовно я обгрижваха, така че тя да носи щастие и радост на всички същества.
Наставник Аенрил и Аркана навлязоха сред дърветата, където двамата можеха спокойно да разговарят. По път ги срещна Звездният пратеник Енферис. Той беше висок и мъдър, с кристално бели одежди, изтъкани от блясъка на звездата, на която се беше родил. Красотата им подчертаваше ранга му като служител на Творението. На главата си носеше искряща корона-венец, символ на Арктурус, която сияеше в бяла светлина, в синхрон с големите му диамантени очи. Аркана и наставник Аенрил се поклониха дълбоко, изпратиха му дара на Божествената любов и продължиха по пътя си.
- Изглеждаш умислена, дете на Светлината – започна той.
- Аз съм объркана. Сякаш нещо липсва.
- Може би е отговорът на въпроса, който си задаваш. Моите поздравления. Ти завърши успешно своето обучение.
- Наистина? – за миг през нея премина сянка на съмнение, но мигом след това лицето ѝ огря.
- Да. Наистина – кимна високият мъж и свърнаха по широката алея на Мира. Тя ги отведе до полето на Цветовете, където можеха да се наслаждават на благоуханието, носено от тихия полъх с часове. – Колебаеше се с години, бе несигурна и не искаше да тръгваш. Любовта ти бе толкова голяма, че едва накрая направи своя избор, в служба на другите. Ти се възнесе обратно към Дома – той се усмихна бащински. - Сега имаш избор дали да продължиш със своето развитие или да се подготвиш за Пътя на наставника както мен.
Като едно прекрасно и духовно същество на Светлината, Аркана беше млада и усърдна плеядианка, която търсеше не само духовно знание за Творението, но мечтаеше да пътешества сред блясъка на звездите и да изучава структурата и красотата на световете, пръснати навред. Цялата Вселена я зовеше.
Много братя и сестри от нейното семейство вече бяха поели по новите си назначения, докато други се бяха впуснали в съвсем нови изначални пътешествия сред непознатите сфери, които Творението беше родило. Едва малцина като нея бяха успели да завършат своите школи и да получат дара на Избора. Подарък, който беше не само привилегия, но и награда. Тя носеше престиж сред останалите членове от Кръга на Небесното сияние, достоен за възпяване. Пред Аркана се разкриваха нови невероятни пътища. И всичките бяха светли, които имаха своите предизвикателства. Макар и нетърпелива да се впусне в ново приключение, тя добре знаеше, че то щеше да отнеме много време и да го завърши докрай, преди отново да получи дара на Избора, който сега я очакваше. От своя страна, обучението ѝ за учител-наставник бе наистина отговорна и нелека задача. Щеше да е ръководител за много от по-младите Звездни семена, които тепърва щяха да поемат към своите дългогодишни пътувания. Но това щеше да я събере с така обичното ѝ семейство, повечето от които вече отдавна бяха част от Кръга на Небесното сияние.
През следващите няколко дни от завръщането си Аркана бе приветствана в храма на Централното Слънце с радостни песни, цветя и дарове, а тя с любов и благодарност ги прие. След ритуала на посрещането я навестиха и Седемте царски сестри Плеядиани, които я отнесоха в храма на Покоя и изкъпаха в реката на Звездната вода. Водите я поеха в своята прегръдка, пречистиха сърцето ѝ, подхранвайки го с бяла лъчиста светлина. Сестрите сресаха косите ѝ, облякоха я в нови блестящи одежди и я съпроводиха с възторжен напев до нейното семейство. Тогава там тя бе свикана в Съвета, където с нейните висши учители-водачи обсъждаха надълго Съня на въплъщението и опита, който бе научила от него.
- Началото ти беше трудно, ала с времето чу нашия глас и направи първата крачка – започна пръв наставник Аенрил.
- Молбите ти бяха чути и получи нашите напътствия – каза учител Нинесея.
- Ти имаше много вяра и кураж, дете на Светлината – добави висшият учител Аенев. – Тъй че дори когато беше невъзможно, ти успя.
- Твоята отдаденост се отплати. Придоби сила и мъдрост, които те белязаха навеки – съгласи се учител Еленсая.
- Макар понякога да излизаше от пътя, когато бе най-тъмно, ти намираше пътека, откъдето да се завърнеш. Имаше напредък. Дори в трудните уроци ти се справи с лекота. Обучението ти достигна своя край и ти израстна. Затова получаваш дара на Избора, прекрасна Аркана – завърши главата на Съвета, учител Олианис и я привика при себе си. Аркана пристъпи в центъра на залата, огряна от лъч светлина, и застана пред него щастлива, но смирена. Той окичи на главата ѝ меден венец, изпя ангелска песен и я целуна по челото. След това ѝ връчи Небесния бокал. Символ на Творението. – Съветът те приветства, дете на Светлината, с добре дошла отново у Дома. А сега можеш да навестиш всеки кът от храма на Просветлението. Има някой, който гори от нетърпение да те види.
Аркана получи благословията на своите висши наставници, поклони се пред всички, а те я отпратиха. На прага на залата тя срещна наставик Алиф, която съпровождаше своя млад ученик. Той трябваше да бъде подготвен за следващото си пътешествие. Те си размениха дара на Светлината и всеки пое по пътя си с бърза крачка.
След като отмина храма на Просветлението, Аркана се упъти към извисяващите се величествени университети от Звездната арка. Всеки от тях представляваше висша школа за обучение на млади и стари Звездни семена, които идваха от всички краища на галактиката. Високо над портите на всеки от тях грееше по едно ярко слънце, символ на Дома им. Там я срещнаха любими стари познайници и приятели от Сириус, Вега, Денеб и Ригел, където дълго и жизнерадостно разговаряха един с друг.
Щатлива, че се бе звърнала, Аркана трепнеше в очакване да види своя най-голям подарък. Тя тичаше развълнувана сред плажовете на морето на Желанията, нетърпелива да го зърне. Нейният Пламък. Нейната най-голяма, силна и страстна обич, толкова голяма, че можеше да огрее с лъчите си дори Вечността.
Исис стоеше на брега на морето и я чакаше търпеливо. Той грееше тъй ярко, че заслепяваше дори очите ѝ. Горещ, огнен, изпълнен с лъчиста светлина и любов.
Аркана бе прелестна и тъй красива, че от нея се носеше сладостно благоухание, каквото се изливаше от Звездните принцеси Калеано и Меропа.
Тогава той я зърна. Тя се хвърли в обятията му, а когато двамата се сляха в една прегръдка се роди нова звезда.
- Възлюбени!
- Моя любима!
Заедно бяха сътворили вълшебство. Те дълго танцуваха, смяха се и пяха ангелски песни, а след това заплуваха сред кристалните сини води. Гмуркаха се и се носеха сред дълбините на морето, плувайки свободно с пасаж от кристални делфини. След това се понесоха към близката морска градина, откъдето можеха да видят изгрева на нощните звезди. Исис и Аркана бяха безумно щастливи. Най-голямото им желание бе чуто. Те се бяха събрали отново в Едно. Любовта им един към друг беше дълбока, гореща и безмерна.
- Нощта е пред нас, моя любима, затова искам да видиш новата Люлка – обгърна я Исис в любяща прегръдка, а въздуха около тях затрептя.
- Новата Люлка? – изненада се Аркана.
- Докато странстваше сред световете и се учеше, се роди нова, много красива планета, наречена Гая.
- Оо. Гая? Затова щом се завърнах, в двора на Сънищата бях сам-сама. Наставник Аенрил беше единствен, който ме посрещна.
- Така е. Ти бе останала последна, а аз исках да те чакам тук, край брега на морето, където си обещахме да се съберем отново пред усмивката на залеза – той я целуна горещо. Аркана засия от щастие и го прегърна. Косите и на двамата грееха в златно.
- Но Исис, дори бреговете са празни. Градините пусти и тихи, а университетите изглеждат сякаш са в почивка. Защо е така, мой любими?
- Щом тя се роди, всички бяха пленени от Гая. Мнозина бяха нетърпеливи и веднага поеха към нея, прекрасна. Нетърпеливи да я видят, да я изучат. Готови да я обичат, заради самата нея. Тя е много млада, неопитна, крехка. И толкова, толкова красива. Прелестна планета с нежни океани и тучна зеленина.
- Еха, искам да я видя – възкликна Аркана, въодушевена от думите на нейния възлюбен.
- Нетърпелив съм. И аз желая да отида и да посрещна с очите си Светлината оттам – Исис я стисна нежно за ръката и я поведе през алеите на морската градина. – Ела. Щом я видиш и ти ще я обикнеш, моя любима.
Разходката им не продължи дълго. Скоро достигнаха храма на Дхарма, управляван от господарката на Реда. Тя бе най-мъдрата и могъща жрица от цялата вселена, висш наставник и учител за всички Звездни пратеници на Сътворението. Господарката на Реда организираше всички дела и следеше зорко всяко пътуващо и учещо дете на Светлината. Тя бе дълбоко уважавана, обичана и почитана от всички висши наставници, задето служеше директно на Творението.
Аркана и Исис се изкачиха по стъпала към входа на храма, където ги посрещна ярка бяла светлина, идваща от вътрешността му. Те се обърнаха за миг и погледнаха към морето. Високо отгоре се виждаше всичко.
- Виждаш ли, любими, ето там тичат стадо Пегаси – посочи към далечината Аркана. – Отиват към планината Хеликон.
- Деца – посрещна ги нежен, но изпълнен с древност глас на господарката на Реда. – Добре дошли сте при мен.
Двамата пламтящи близнака се поклониха дълбоко и целунаха ръцете й. Тя ги прегърна.
Господарката на Реда бе пламенно красива, облечена в бяла ефирна рокля, а на главата си носеше златен венец, изпъстрен с лунни пера, дар от всички Велики слънца. Косата ѝ бе спусната, подчертавайки нейната магическа митична сила.
- Дошли сте да видите младата Гая заедно с нейните братя и сестри?
- Да, господарке на Реда. С твое позволение бих искал да я покажа на моята любима – отвърна с благоговение Исис.
- Елате, възлюбени – насочи ги тя и тримата поеха навътре в храма. Високи пиедестали блестяха, хвърляйки меки светлини в нощта, изрисувани със стотици небесни съзвездия.
В центъра на тронната зала се издигаше висок олтар, който съдържаше в себе си магически син огън на Провидението. Той показваше лика на красивата Гая, която предлагаше възпираща дъха гледка към нейните безкрайни кътчета.
- Това ли е Гая… – Аркана зяпна. Очите й бяха погълнати напълно от красотата ѝ. Светлината на новата Люлка струеше през мрака, в пъстри ярки цветове. Исис с право бе влюбен в нея. Любовта мигом изпълни и съществото на младата Аркана. – Аз… нямам думи, с които да я опиша.
- Е, щом сте тук, някой от вас се готви да замине – отгатна господарката на Реда и погледна с проницателните си очи към Исис.
- Тези дни – той се усмихна сърдечно, изпълнен с огнено нетърпение.
Толкова скоро? – запита го Аркана. Сърцето ѝ трепна. – Но любими, аз току-що се върнах. Желая да бъдем отново Едно повече време.
- Тук съм сега – Исис ѝ смигна. – Моя възлюбена, погледни Гая добре. Виждаш ли… - посочи с ръце той. – Хората там са щастливи, но неуки. Имат много да учат. Знанието, което ще посеем на тази млада красива планета щом веднъж слезем, ще служи и на други Звездни семена. Някога и ти ще я навестиш, любима.
В този миг Аркана разбра, че нейният Исис отдавна бе готов да замине. Това я изпълни с радост, но и дълбоко натъжи, защото разбираше, че той имаше право и нужда да изрази любовта си. Да остави Пламъка, който носеше на младата Гая.
- Ти ще бъдеш моят водач и пътеводна звезда – напомни ѝ той.
Тогава бе решено. Пътят й да се превърне в учител-наставник я зовеше. След като се бяха налюбували на изяществото на Гая, пазителката на Реда ги благослови и отпрати.
Дните отминаха бързо и с лекота. Преди Исис да тръгне, Двамата влюбени отидоха в храма Плеяда където се сляха в Едно, споделиха си Пламъка и тогава той легна в Люлката на съня.
- Щом се върна, ще бъдем отново заедно, моя любима.
- Ние винаги сме. Аз вечно ще съм тук, с теб, когато и да си дойдеш от това пътешествие, прекрасни – тя го целуна горещо за сбогом. – Помни, щом влезеш в земно въплъщение, можеш да ме навестяваш винаги в съня си оттам.
- Ще го направя, любима – той взе ръцете ѝ в своите и ги целуна. – Обещавам.
- А сега спи.
Исис затвори очи. Сетне заспа, а духът му потегли към Гая.
Дните летяха, сезоните също. Тъй като Аркана си бе у Дома, тя имаше цялото време на Творението. Докато се учеше за наставник, преподаваше мъдрост и знания на новите и млади братя и сестри. Посещаваше любимите си места, радвайки се на всяка гледка. Срещаше различни приятели и създаваше нови и нови, идващи от различни краища на Вселената. Всички те бяха прекрасни Творци, които ѝ напомняха за нейната съкровена мисия, с която Творецът я бе надарил – да свети сред звездите със собствена светлина.
Мина се време. Един слънчев ден Аркана пое на разходка към университета на Вега. Щом влезе в двора, внезапно дочу сред учащите там да се носи мрачна мълва. Обзета от чисто любопитство, тя седна на близката пейка и се вслуша. Тогава за пръв път, откак си бе вкъщи, сърцето ѝ се стегна в смразяващ захват. Нещо не бе наред с младата планета Гая.
- Аркана! Приятелко прекрасна – посрещна я с поклон наставник Синал. Той бе мъдър вегианец, чиито учения сред младите бяха изкуство, съчетание от песни и светлина. – Да те срещна тук сред нас е радост за моите очи.
- За мен също, братко обичан – възкликна тя. – Бях на разходка, когато чух сред вашите ученици да се говори за „Ера на мрак“. Гая била потърпевша. Какво съм изпуснала?
Той я хвана под ръка и двамата тръгнаха по широка тучна алея.
- За съжаление, е истина. Тази сутрин в съвета се яви Звезден пратеник, дошъл чак от Арктурус. Носеше новини. Той бе помрачен и угрижен, а на лицето му бе изписана дълбока тъга.
- Нима? И какво каза? – запита объркана Аркана, потънала в униние.
- Гая наистина е потърпевша. Зародило се е зло. Там ще цари мрак, глад, бедствия и нищета. Въплътилите се са станали зли и се бият едни с други за парчета земя. Гая плаче и страда, а зовът ѝ бе чут от всички. Чака я тежко бреме и много черни дни – обясни наставник Синал.
- О, не! Защо се е случило това? Та нашите братя и сестри, въплътили се там, са безкрайно добри.
- Така е. Зная, мила Аркана. Но те са забравили кои са. Затова ще бъдем натоварени с нелека задача да изпращаме мир, любов, сила, вяра и благоденствие за всички човешки и Звездни деца. Чуй ме, все още има надежда. Затова не губи своя Пламък.
- Благодаря ти, братко Синал. Довечера ще ида на терасите над морето на Желанията. Искам да погледам новата планета с очите си.
Той кимна и я съпроводи.
Обезпокоена от чутото, наставник Аркана пое с бърза крачка към храма на Просветлението. Щом влезе в Съвета, тя, заедно с останалите членове, встъпиха в съглашение. Всички с общи усилия трябваше да наблюдават делата на братята и сестрите си отвисоко, без да слизат на Гая.
- Ще пращаме знаци и много любов, само това можем. Звездните пратеници оставиха своите заповеди. Толкова ни е позволено от Твореца, иначе децата няма изобщо да узреят – заяви с твърд глас главата на Съвета. – Имаме немалко грижи.
Всички се съгласиха.
Настъпи нощта и Аркана излезе по брега на морето. Когато преплува водите със своята лодка до морската градина, се изкачи по терасите на храма Дхарма, разположени високо, и зарея погледа си напред, към дълбините. Звездите изгряха, но тя чакаше и чакаше. Тогава я зърна отново. Гая се появи като огромно сияние изпод водата.
- Желаеш да я видиш отблизо ли, дете? – запита я с мек глас господарката на Реда.
- Да. Чух какво се е случило и съм обезпокоена.
- Върви, но помни, водите могат да те отведат много далече, особено в нощта. Пази се, дете.
Аркана кимна, отдаде ѝ почит и тръгна.
Когато наближи голямата пъстра картина, тя забави ход и пусна веслата. Обляха я ярки цветове и светлина. Планетата светеше в меко сияние, което след миг превърна нощта в ден. Появиха се широки морета и океани, кръстосвани от красиви земи. Те издигаха най-разнообразни планини, пълни с живот. Но красивите гледки бързо бяха изместени от гротеска. Сиви и мрачни постройки се издигаха над света, а хората, като мравки в мравуняк, вместо да следват своята мисия, вместо да светят със собствена светлина, бяха потънали в капана на мрака.
- Не и това… - очите й се напълниха с горещи сълзи. Аркана потърси своя любим и го разпозна. Исис бе въплътен в мъж, който живееше двойствен живот. Вместо да следва искрата си на развитие и учение, той се бе отдал на първичните страсти. Животът му долу беше олицетворение на ужасии и разруха. Беше изгубил пътя си, силата си. Бе угасил пламъка си. Накрая погуби живот. Беше изпитал наслада, след което продължи да затъва.
Изпаднала в ужас, Аркана заплака с глас. Сълзите ѝ капеха във водата, превръщайки се в част от морето. Викът ѝ изригна като вулкан, понасяйки скръбта й към върховете на далечния Хеликон.
- Исис, любими… В какво се превърна? Защо те оставих да тръгнеш неподготвен… А сега дори не знаеш кой си и защо си отишъл. Скъпи Творецо, моля те, помогни ми – отправи отчаян призив към Вселената тя.
Аркана ридаеше сама в скръбта си. Сърцето ѝ се късаше, за миг заслепена от огнени чувства. Тя все още притежаваше дара на Избора. Все още можеше да заспи в Люлката на съня и да отиде там долу, за да спаси своя любим от лудостта му. Изкушена до болка, през нея премина благият глас на новодошлия при нея Пегас.
- Прекрасна плеядианска принцесо. Аз знам какво искаш да направиш, но господарят Аенрил ме изпрати при теб с любов. Поиска от мен да те пазя, в този мрачен час. Той е мъдър, затова предупреди да внимаваш и да следиш мисълта си. Защото това, което си наумила, е пагубен път, по който тръгваш.
- Но той е моят Пламък-близнак – изплака Аркана и го погледна в очите. Те искряха с цветове на дъга.
Пегасът тръсна копито, пристъпи напред и допря чело до нейното.
„Не забравяй, възлюбена – това е първият ти изпит. Ти си вече учител-наставник. Ние имаме друга мисия и сме задължени с други дела. Нашите чувства са важни, но не бива да нарушаваме баланса в Творението. Какъвто и път да избереш, дете, аз винаги ще бъда с теб“. Това бяха думите на наставник Аенрил.
Аркана преглътна и протегна ръка да погали Пегаса.
- Имаш свободната воля, господарке любима. Направи това, което сметнеш за необходимо.
Все още съкрушена от мъка, Аркана избърса сълзите си и пое глътка въздух.
- Моят изпит като наставник сега е да устоя. Да не приемам тази ситуация за падение – заяви тя на Пегаса. – Нямам право да се намесвам директно, затова… - Аркана се изправи в своята лодка решена. – Моля те, ще ме отведеш ли в Астрала? Толкова мога да се спусна, за да видя по-отблизо тази планета. Все още мога да му помогна.
- Ще изпълня твоето желание.
Аркана яхна небесното създание и двамата потеглиха в галоп към портала на Прехода. Тя яздеше през Творението с часове, когато достигнаха водовъртежа в средата на морето.
- Дръж ме здраво. Не се изпускай, защото можеш да бъдеш изгубена тук. Пътят наобратно през Астрала е труден и е лесно неопитен водач като теб да се лута сред коридорите му до забрава.
- Води ме, държа те здраво, скъпоценно създание. Така и не разбрах какво е твоето вълшебно име.
- Господарят Аенрил ме нарича Алдебаран.
Аркана се усмихна, впи пръсти в златната му грива и препуснаха през Прехода.
Водовъртежът ги помете. Тя се изтърва и политна в първата широка бездна. Алдебаран се втурна напред с все сила и я сграбчи с крила. С мъка си пробиха път през яростта на течението. То се усилваше, ставаше все по-силно. Пламтящата златна грива на Пегаса угасна, като двамата потънаха в мрак и чернота. Небесният кон изцвили безпомощно в ужас, погълнат от страх.
Никъде не се виждаше изход, ни искрица светлина. Тъмата беше голяма, предлагаща само капани, пълни с илюзии и мрачни безплътни същества, чакащи тях.
- Не! Изгубени сме… Алдебаран, с мен ли си? – извика Аркана без сили през буйния порив, съзнавайки, че да се спуснат в Астрала бе грешка, която щеше да ѝ коства прескъпо за нейната дързост.
- Да, господарке! Не се пускай от мен. Моят огън угасва, но ще направя всичко възможно да те защитя и изведа от тази пагубна дупка.
В мига на отчаяние се появи и светло озарение.
„Ти ще бъдеш моя пътеводна звезда“, Аркана си спомни думите на Исис. Думи, пълни с безусловна любов.
Тя сграбчи жребеца с все сила и излъчи дара на Любовта във всички посоки. Пламъкът в нея изригна в експлозия, възпламенявайки Пегаса, помитайки всеки кът чернота. Алдебаран бе изпълнен с живот, червен и по-ярък дори от звезда. Светлината ги обгърна и посочи техния път.
- Ето тази посока, прекрасни – каза Аркана. - Там е нашата спирка.
Пред тях имаше безмерна преграда. Прозрачна, разкриваща всяко парче земя от Гая. Планетата изглеждаше тъжна, но все още пълна с живот, сили и воля.
- Ти ще успееш да се пребориш с тази болка, прекрасна. Бъди търпелива. Ние ще те пазим, направляваме и помагаме. Не си сама – рече ѝ мило Аркана.
- Това са човешките същества, господарке – посочи Пегасът, търсейки Исис.
Очите ѝ, все още пълни със сълзи, се разшириха от изненада. Мъжът, слязъл долу въплътен, сега бе различен. Наранен и сломен. Той плачеше в разкаяние и болка, търсейки помощ и прошка. Сърцето на Аркана трепна. От онзи мрачен човек помен нямаше. Той бе заличен.
- Аз съм вечно твоята пътеводна светлина, възлюбени – докосна преградата с ръка тя, желаейки да го дари с милувка. – Знай, аз винаги съм до теб. Винаги ще те напътствам в трудност и болка. Не спирай да вярваш в своя Пламък, така както вярваше в мен. Обичам те!
Аркана засия с бяла светлина. Щастлива, че Исис бе тръгнал в правия път, тя бе сигурна, че той, макар и да не помнеше кой е, знаеше, че тя, неговата любима, е някъде там. Щеше да го чака.
Алдебаран изцвили гръмовно, изпълнен с радост и плам.
- Време е да вървим, господарке.
Аркана изпрати любов към Исис за сбогом и със своя жребец потеглиха обратно към Светлината.
Пътят им бе чист и спокоен.
- Благодаря на Твореца, че беше до мен през цялото време, прекрасни. Нямаше да се справя без теб – поклони се дълбоко тя, а той я погали с крило по лицето.
- Знай, моя любима принцесо, че ти никога не си сама. Аз ще бъда винаги тук, за теб – отвърна Алдебаран и отлетя в небесата.
Идните дни бяха спокойни. Топлината отново се бе възвърнала. Решена да се отдаде на медитация, Аркана отново бе отишла на бреговете на морето на Желанията. Тя дълго се взира във вълните, мислейки си за най-прекрасни неща.
- Моя любима ученичке – обади се благ мъжки глас. Наставник Аенрил отново бе при нея.
- Учителю! – поклони се тя и го прегърна от обич. – Нямам думи, с които да изразя…
- Вярвам, че добре помниш моите думи, дете на Светлината. Какъвто и път да избереш, аз винаги ще бъда с теб – каза ѝ той и я погали по златните коси. - Винаги ще те напътствам. Това е моята мисия.
- Благодаря ти – тя се надигна на пръсти и го целуна по челото, отдавайки му дара на Любовта. – Сега разбирам, че да си наставник е нелека задача.
- Истина е. Но вземеш ли всички уроци, израстваш. Един ден и аз, и ти ще бъдем Звездни пратеници, служители на Творението, и ще носим своите дарове във всеки свят и ще изпълваме с живот и любов всяка звезда – той погледна към вълните на морето.
Аркана се усмихна и затвори очи. В своето съзнание видя спящия Исис, прекрасен, огнен и обичан. Той сънуваше сладко и бе наблизо. Щеше да чуе нейните думи. Тогава тя се свърза с него и му изпрати послание:
„Всичко е само сън, възлюбени. Ти сънуваш, защото израстваш. В съня ти няма нищо страшно. Така ти се струва. Запомни думите ми – щом се събудиш, ще си спомниш отново…
Духът на Исис трепна.
„Знай, че те обичам, любими. Пак ще бъдем Едно. А сега, спи…“
Автор: Велизар Сенгелиев
