Мария се разбуди от шум, който заспалото ѝ съзнание не успя да определи. Грабна очилата от нощното шкафче и едва не падна на земята, опитвайки се да се освободи от замоталия се около краката ѝ чаршаф. От рязкото ставане и все още в прегръдките на съня, със залитане стигна до коридора, на светло. Когато мъжът ѝ беше нощна смяна и оставаха сами с детето, не загасяше лампата. Погледът ѝ се плъзна бързо по вратата, която си беше заключена и подпряна с коша за мръсно пране. Хладен повей зад нея я накара да подскочи и да се обърне.
- Оф, бе, Здравко! - изписка тихо жената. - Изкара ми акъла, защо се спотайваш така?
Мъжът ѝ стоеше в сумрака в кухнята.
- Всичко наред ли е, защо си вкъщи? - попита Мария разтревожено, знаейки че смяната му свършва чак в 8 сутринта.
- Да, просто малък инцидент и не можах да продължа.
Жената пристъпи към него и преди той да вдигне ръка пред себе си, за да я спре, тя забеляза кървави вадички по лицето му.
- Какво ти се е случило...
- Казах ти, всичко е наред, както трябва да бъде - прекъсна я той, - сега се върни в леглото, аз ще се изкъпя и ще дойда.
Мария го погледна с празен взор и като под хипноза се обърна и се отправи към спалнята. Очите ѝ отново преминаха по вратата и коша за пране. Седна внимателно на леглото, за да не събуди детето, което все още спеше заедно с тях, зави го, свали си очилата и легна. Синът ѝ се завъртя на другата страна и пак се отви. Жената протегна ръка назад, без да се обръща, и опипом придърпа отново одеалото отгоре му. Заспа за секунди и се събуди чак на сутринта, когато детето отвори очи съвсем бодро и поиска храна. Майката се надигна с мъка и се протегна за очилата си. Първото, което забеляза бе, че половината на мъжа ѝ е оправена. „Пак е заспал, докато се налива с бира на дивана“ - помисли си недоволно тя. Облече детето и отидоха в кухнята, където ги чакаше изненада. На масата бяха сервирани палачинки и кафе, а мъжът ѝ се взираше унило в снимките им, залепени с магнити на хладилника.
- Татко е тук, татко е тук! - развика се момченцето.
- Хайде, яжте по-бързо и да ходим в зоологическата градина.
Детето се разписка от радост, а жената го погледна учудено. Оправено легло? Закуска? Зоологическа? Отпи тихо от кафето си и реши да не коментира тази промяна дошла така изневиделица. Колко години вече мрънкаше, че не е трудно да си сгъва одеалото, че веднъж и той може да направи кафе? Детето откога искаше да го заведат в зоопарка, но все нямаше време или пари, все оправдания, все други неща бяха по-важни.
Закусиха и се приготвиха, Здравко предложи да отидат с автобуса, не му се шофирало, а и на малкия много му харесваше. Наредиха се пред касата и когато дойде техния ред, Мария каза:
- Здравейте, билети за нас - и махна с ръка към детето и мъжа ѝ.
Касиерката изгледа странно детето, което говореше с баща си, пое парите и след малко ѝ върна ресто, а Мария го прибра в портмонето си, без да погледне колко е. Касиерката натисна някакъв бутон, за да се отвори бариерата и ги подкани с ръка да влизат.
Разгледаха половината животни, когато миризмата на бургер достигна до ноздрите им. Момченцето погледно жално баща си и той разреши.
- Вземете си и двамата, после си вземете и сладолед - каза на жена си.
- А ти какво искаш?
- Не съм гладен - отвърна тихо мъжът.
Мария реши да не разваля хубавия ден, коментирайки, че нищо не яде. Продължиха да се забавляват, слепи за странните погледи, които им хвърляха останалите посетители. На отиване Здравко даже позволи на детето да си вземе играчка от зоомагазина. Мария не смееше да се зарадва, че молитвите ѝ най-накрая изглежда бяха чути, да прекарва повече време с тях, да не е като на хотел вкъщи... Цял ден не беше и пушил. Възможно ли е наистина да стават чудеса?
Прибраха се късно следобед, но Здравко не влезе, а се спря пред прага.
- Хайде, какво се запъна там? - подкани го жена му.
- Трябва вече да вървя - каза тъжно младия мъж.
- Къде? На работа ли?
- Тръгвам, закъснявам - отговори той, а после добави с тих глас - Обичам ви! - наведе се да целуне сина си по челото, а после и жена си, след което им обърна гръб и заслиза по стълбите.
Мария го погледна учудено, но детето беше изморено, а трябваше тепърва да го къпе и да му приготви вечеря, така че точно сега нямаше време да се занимава със странностите на мъжа си.
Тъкмо беше приспала детето, беше рано и искаше да почете, когато на вратата се позвъни. Жената погледна през шпионката и видя двама униформени. Отвори притеснено вратата и заслуша, без да чува, как се представят. А после и съобщиха, че съпругът ѝ е претърпял пътен инцидент и е мъртъв. Жената се свлече по вратата, успя да се приближи заднешком до шкафа за обувките и да седне на него.
- Колеги са идвали по-рано до дома ви, опитваме се цял ден да се свържем с вас и по телефона...
- Бяхме навън, забравила съм го... Но как? - думите на полицаите достигнаха до съзнанието ѝ - Как така цял ден, нали сега е станало, той замина преди час-два за работа.
Полицаите се спогледаха, след което много внимателно ѝ съобщиха какво се е случило и кога - миналата вечер.
- Глупости! - извика жената, забравила, че детето спи - Той се върна снощи, каза че е имал лек инцидент, но си беше тук, ето ще ви покажа мръсните му дрехи - тя започна да рови в коша, но тези дрехи липсваха. Изведнъж се усети, че той беше с тях цял ден, но бяха чисти.
Изтича за телефона си и го набра, но номерът беше изключен.
- Камерите! В зоопарка има камери, цял ден бяхме там заедно, с детето и то ще потвърди и касиерката и продавачите и...
Мария замлъкна, дребните неща, на които не беше отдала внимание през деня, започнаха да изплуват в главата ѝ - заключената и подпряна входна врата, липсата на рани по лицето му сутринта, предложението да отидат с автобус, касиерката, връщаща ѝ повече пари, отказа му от храна и странните погледи на всички. Как казва, че закъснява... За къде? Жената се разплака и захапа юмрука се, за да заглуши хлипането. Полицаите пристъпваха от крак на крак, макар и свидетели и на други такива моменти, не знаеха как да реагират. Казаха и още някакви неща, но тя не ги чуваше, само кимаше. Когато най-накрая си тръгнаха, тя се сгуши до детето и остави сълзите да потекат на воля. Тази вечер можеше да си го позволи, а на сутринта щеше да закуси с валериан и да се стегне, защото ще трябва да поеме и ролята на баща за детето си.
Автор: Даниела Тенева
