Персеидите - най-ослепителният дъжд от падащи звезди през лятото, скоро ще достигне своя пик, но ярката луна ще попречи на наблюдението му, предаде Асошиейтед прес. 

Максимумът на метеорния поток е в ранните сутрешни часове на 12 август. Някои експерти обаче препоръчват да се изчака около седмица, за да се видят падащите звезди на по-тъмно небе.

Този метеоритен дъжд не е най-интензивният - през първата половина на 20-ти век тази титла вече принадлежи на декемврийските Джеминиди.

Основният плюс на Персеидите обаче е моментът, в който настъпват, а именно – началото на август - преди началото на академичната година и по време на главния сезон за къмпингуване, когато много хора излизат под топлото лятно небе.

Защо се нарича Персеиди?

Опашките на всички метеори изглеждат така, сякаш сочат към съзвездието Персей в северното полукълбо. Ето защо събитието се нарича метеорен дъжд Персеиди.

По време на пика на метеоритния дъжд, когато преминаваме през най-гъстата част на опашката, звездните наблюдатели в Северното полукълбо могат да очакват да видят до 60-70 падащи звезди на час, при условие че небето над тях е тъмно и ясно.

Дъждът през 2016 г. беше страхотен, като близо 200 метеора на час осветиха нощта благодарение на факта, че Юпитер придърпваще праховата следа на кометата и това от своя страна позволи на Земята да се промъкне по-дълбоко в потока.

Как най-добре да видите Персеидите?

Не забравяйте, че на очите ви са необходими около 30 минути, за да се адаптират напълно към тъмнината, и не се притеснявайте – не ви трябва модерно оборудване, ще можете да видите всичко лесно с невъоръжено око, особено ако успеете да излезете от града и да се отдалечите от смога и светлинното замърсяване. Плажовете винаги са добри места за наблюдение.

"Основното нещо, което би могло да попречи на удоволствието от спектакъла, са облаците или светлинното замърсяване", предупреждава Ханикайнен.

Можете да потърсите достатъчно тъмно място близо до вас, като използвате този атлас на яркостта на изкуственото небе.

За съжаление, събитието е под хоризонта за хората в повечето части на Южното полукълбо.