Повечето планети извън Слънчевата система орбитират около една звезда – досущ като нас. Някои се образуват в странни условия и се въртят около две звезди, а сега астрономи, изглежда, се натъкнаха на първата известна на човечеството планета, орбитираща около три наведнъж.

Системата, за която става дума, се казва GW Orionis. Тя се намира на 1300 светлинни години от нас в съзвездието Орион. В нея откриваме две звезди, които обикалят една около друга на всеки 241 дни и трета, която се завърта около останалите две за 11,5 години.

Системата е добре известна на астрономите заради своя голям протопланетарен диск – материала с формата на поничка, от който се образуват планетите – който е създаден от три неравни пръстена. Това е доста необичайно. Ето защо астрономите решават да проучат на какво точно се дължи въпросното разположение на пръстените. В нов научен труд, публикуван в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, учените използват симулации, за да изчислят как дискът е придобил тази форма, и достигат до изненадващ резултат – въртящият се момент на трите звезди не може да е единствената причина. Оказва се, че трябва да има една или няколко масивни и все още незасечени планети.

Съществува огромна празнина от около 15 млрд. км между най-вътрешния пръстен и останалите два. Някои специалисти твърдят, че тя се е образувала от въртящия се момент на трите звезди, които разкъсват своя диск. Екипът обаче смята, че предположението за неизвестна планета или планети пасва по-добре.

„Показахме, че въртящият се момент не е достатъчно силен, че да разбие диска – казва д-р Джереми Смолуд от Университета на Невада пред IFLScience. – Впоследствие проучихме сценария, при който планета може да издълбае празнината в диска. След като сравнихме нашите симулации с наблюденията, те си напаснаха доста добре.“

Екипът проучва различните сценарии за планети, които са се образували и/или са еволюирали с наклон спрямо звездите в системата. Масивна планета, преминаваща през диска, би натрупала маса бързо и съответно – ще стане по-голяма (поне ако дискът е твърде тънък). Но ако дискът е по-дебел, празнината, забелязана от астрономите, би следвало да се затвори с течение на времето. Освен ако планетата не е съвсем малка. Ето защо планета (или планети) пасва идеално на различните сценарии.

Ако в системата има една или няколко планети, то, уви, откриването им няма да е лесно. По-голямата част от екзопланетите до момента са засечени с помощта на транзитния метод. По време на наблюдението се регистрира интензитета на светлината на звездата. Ако между нас и звездата минава планетата, яркостта на звездата намалява и този момент се регистрира на графика на яркостта. Ако спадовете на яркостта се случват редовно и винаги са еднакви, може да се предположи, че този ефект се предизвиква от планета. Транзитният метод обаче не би проработил при космическо тяло с наклон. Единственият шанс е да заснемем системата с висока резолюция, а на този етап това е отвъд способностите на сегашните ни обсерватории, тъй като системата се намира на повече от 1000 светлинни години от нас.

Източник: IFLScience