Знаем, че има вода на Луната, но въпросите как точно се е озовала там, къде се съхранява и как се придвижва, остават отворени. В ново изследване учени от Китай са идентифицирали миниатюрни стъклени мъниста в лунната почва. Те твърдят, че водата се крие именно в тях.

Интересното е, че в случая става дума за наистина огромно количество – вероятно около 270 трлн. кг (297.6 млрд. тона).

Новите открития се базират на проби, взети от китайската сонда „Чан'ъ-5“. Тя прекара няколко седмици в събиране на материал от лунната повърхност през декември 2020 г. И първите анализи са наистина вълнуващи.

Микроскопичните стъклени мъниста обикновено се образуват, когато парчета космическа скала се удрят в повърхността на друг обект, изпарявайки минерали, които могат да се охладят до стъкловидни частици с диаметър едва няколко десетки или стотици микрометри. Предишни изследвания на мъниста, открити в лунни проби от „Аполо“, помогнаха да се опровергаят предишни предположения за сухотата на Луната.

Настоящите изследвания показват, че голяма част от водата на Луната се произвежда с малко помощ от слънчевите ветрове, тъй като водородните йони от тези дъждове от слънчеви частици се свързват с кислорода, който вече е складиран в лунната почва.

Анализ на мънистата. Източник: He et al, Nature Geoscience, 2023

Според изследователите, участвали в последното проучване, резервоарът на вода, който потенциално представляват тези мъниста, може да играе важна роля в лунния воден цикъл. Тъй като част от водата се губи в Космоса, тя може да бъде попълнена от запасите, съхранявани в аморфно стъкло, образувано при сблъсък с друго тяло.

Тези стъклени мъниста запазват хидратационни сигнатури, а техните профили на водно изобилие съответстват на вътрешната дифузия на вода, получена от слънчевия вятър, пишат изследователите в наскоро публикувания си документ.

Как може да функционира лунният воден цикъл. Източник: He et al., Nature Geoscience, 2023

Всяко стъклено мънисто може да побере до 2000 микрограма (0,002 грама) вода на всеки грам от масата на частицата. Въз основа на анализ на хидратационните сигнатури учените смятат, че мънистата могат да натрупат вода само за няколко години.

"Това кратко време за дифузия показва, че водата, получена от слънчевия вятър, може бързо да се натрупва и съхранява в стъклените мъниста, получени от сблъсък с друго тяло", пишат изследователите.

Цялата тази информация може да бъде особено полезна за бъдещите лунни мисии и потенциални бази. Възможността да се използва този огромен резервоар от вода може да направи живота на лунната повърхност за продължителни периоди от време много по-удобен.

Нещо повече, учените твърдят, че други "безвъздушни тела" като Луната биха могли да съхраняват вода в повърхностните си слоеве по същия начин.

"Тези открития показват, че мънистата на повърхността на Луната и други безвъздушни тела в Слънчевата система са способни да съхраняват вода, получена от слънчевия вятър, и да я освобождават в космоса", казва геофизикът и съавтор на изследването Ху Сен от Китайската академия на науките.

Изследването е публикувано в Nature Geoscience.

Източник: Science Alert