Преди две години изследователи обявиха потенциалното откритие на голямо езеро с вода на Марс, разположено под южния полюс на планетата. Нови наблюдения потвърждават, че това езеро действително е там. И е повече от едно.

Според проучването, публикувано в Nature Astronomy, учените са открили няколко водни басейна около основното езеро, което е приблизително 20 км широко. Тези басейни са отделени един от друг от парчета суха земя и се намират приблизително на 1.5 км под повърхността на Червената планета в регион, наречен Planum Australe.

„Ние потвърдихме независимото съществуването на голям воден басейн, освен това открихме и други по-малки водни басейни, което означава, че не става дума за изолирана находка. Това е система. И това променя всичко“, коментира съавторът на проучването проф. Елена Петинели от изследователския университет „Рома Тре“.

Учените все още нямат представа как тази вода е останала в течна форма. Те смятат, че температурата при водните басейни е приблизително -68 градуса по Целзий. На земята субледниковите езера в Антарктика остават в течна форма благодарение на налягането от леда над тях. При Червената планета обаче това налягане не е достатъчно. Учените предполагат, че в езерата има висока концентрация на сол. Новите наблюдения показват също така, че те не са нито ново, нито временно образувание. Напротив – съществуват от доста дълъг геоложки период от време.

Източник: Pettinelli et al. 2020 Nature Astronomy

„Според нас езерната система вероятно е оцеляла доста дълго време. Може би милиони години. Когато климатът се е променил, тя вероятно малко по малко е била покрита с лед“, обяснява проф Петинели.

След направеното през 2018-а година откритие учените започнаха да предполагат, че в езерото съществува потенциален геотермален източник, който държи водата в течна форма. Допълнителните три водни басейна в района обаче правят този сценарий малко вероятен.

Находката е направена с помощта на инструмента MARSIS на борда на космическия апарат „Марс Експрес“. През 2018-а учените откриват езерото чрез 29 наблюдения на района (и посредством доста находчиво обработване на данните). Космическият апарат излъчва радарни импулси, които се отразяват от подземния материал.

Този регион на Марс е особено подходящ за подобна техника, тъй като е изключително плосък, което прави обработването на данните много по-лесно. В новия научен труд екипът е променил своя подход и съответно е имал много по-голямо количество данни за обработка – 134 наблюдения, покриващи площ от 250 на 300 км.

Учените са приложили техника, която принципно се използва за изучаването на субледниковите езера под ледените покривки на Антарктика и Гренландия. Проучването на езеро на друга планета обаче върви ръка за ръка с нови предизвикателства. Наблюденията на Земята се извършват от самолет, летящ на 500 метра над ледената покривка, докато MARSIS работи средно на 400 км височина.

Допълнителните изследвания и потенциалното откриване на още езера ще бъде доста трудно със сегашните апарати, намиращи се в орбитата на Марс. Екипът обаче вярва, че под леда на южния полюс на Червената планета има още вода.

Източник: IFLScience