Ранната Вселена е претърпяла процес на загряване още преди формирането на първите звезди. Това показват нови наблюдения на екип от Международния център за радиоастрономически изследвания (ICRAR), съобщава агенция Синхуа.
Загряване на междупространствения газ след Големия взрив
Изследователите са регистрирали първи признаци за загряване на газа между галактиките около 800 милиона години след Големия взрив. „На базата на събраните данни можем да предположим, че този процес се дължи на енергия, излъчвана от ранни източници на рентгенови лъчи – вероятно свързани с черни дупки и звездни остатъци“, обяснява професор Катрин Трот, ръководител на проекта Епоха на рейонизация в ICRAR.
Какво представлява епохата на рейонизация?
Епохата на рейонизация бележи края на т.нар. „тъмни векове“ на Вселената – период, в който космосът е бил запълнен с неутрален газ, непрозрачен за светлината. Тя започва около един милиард години след Големия взрив, когато газът става прозрачен и светлината от първите звезди и галактики може свободно да се разпространява.
„Загряването, което наблюдаваме, вероятно е предвестник на тази ключова трансформация във Вселената“, допълва водещият автор на изследването Ридхима Нунхоки.
Телескопът Murchison Widefield Array – прозорец към миналото
Откритието е направено с помощта на телескопа Murchison Widefield Array (MWA), разположен в Радиоастрономическата обсерватория „Мърчисън“ на CSIRO в Западна Австралия. Уредът е специално проектиран да търси сигнали от ранната Вселена и да помага на учените да разберат процесите, довели до появата на първите звезди и галактики.
Значение на изследването
Новите данни, публикувани в Astrophysical Journal, предоставят първи доказателства за топлинната еволюция на ранната Вселена и за ролята на рентгеновите източници в подготовката на космическата среда за раждането на звездите. Това е ключова стъпка към по-доброто разбиране на произхода и еволюцията на космоса.
