Нови наблюдения потвърдиха 30-годишната теория, според която магнитното поле, образувано от младите звезди, е ключово за техния растеж.

Учените са наблюдавали как газът и прахта, обкръжаващи звездата, следват магнитните линии и падат по звездната повърхност.

Изследването е направено благодарение на инструмента GRAVITY на Много големия телескоп в Чили. Конкретната звезда пък е известна като TW Hydrae, част от звездния клас T Tauri. Тя е приблизително 80 процента от масата на Слънцето, но е с 10 млн. години по-млада.

„Тази звезда е специална, тъй като се намира изключително близо до Земята – на едва 196 светлинни години – а дискът от материя, който я обгръща, е обърнат директно към нас – казва главният ръководител на проучването Ребека Гарсия Лопез от астрономическия институт „Макс Планк“. – Това я прави идеалният кандидат за проучването на начина, по който материята от формиращия планети диск, си проправя път до звездната повърхност.“

Звездите се образуват от гравитационния колапс в мъглявини – големи облаци, съставени предимно от водород. Колапсът създава необходимите условия за задействането на ядрения синтез в ядрото на звездата, както и за нейното завъртане. Ротацията изравнява мъглявината до диск. По този начин обаче материалът достига по-трудно самата звезда. Орбитиращият материал не може да бъде придърпан от гравитацията на звездата, тъй като се движи твърде бързо. За да се случи това, той трябва да се забави. Тук идва ролята на магнитното поле.

Благодарение на GRAVITY учените успяват да потвърдят, че магнитното поле наистина спомага за пренасянето на газ и прах към повърхността на звездата. Екипът ще продължи да наблюдава звездата и се надява, че за в бъдеще ще може да разбере дали и как точно се променя магнитното поле и да определи дали е най-обикновено динамо (със северен и южен полюс) или нещо много по-сложно.

„Магнитните полета могат да бъдат много по-сложни и да притежават допълнителни полюси – обяснява Томас Хенинг, директор на астрономическия институт „Макс Планк“. – Полетата могат и да се променят с течение на времето, което вероятно отчасти обяснява и вариациите в яркостта на звездите T Tauri.”

Изследването е публикувано в Nature.