Спътниците на Марс не са като земната Луна. Фобос, по-големият от двата, е много по-близо до планетата. Ако Луната обикаля Земята за 27 дни, то Фобос се завърта около Марс по планетарния екватор 3 пъти в рамките на един марсиански ден (сол).
Ето защо слънчевите затъмнения на Червената планета се срещат много по-често, отколкото на Земята. Фобос преминава пред Слънцето (но никога не го закрива изцяло) за пръстеновидно или частично затъмнение през повечето марсиански дни. Тъй като обаче спътникът се движи изключително бързо, транзитите не траят повече от 30 секунди.
И все пак, за този кратък период марсианският роувър InSight успя да засече нещо странно. За изненада на учените, изучаващи Червената планета, по време на затъмненията на Фобос, сеизмометърът на марсохода (инструмента, който записва земните движения, за да следи за потенциална сеизмична активност – се е наклонил (съвсем мъничко) на една страна.
Всъщност учените от Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих са проучвали данните от InSight, за да проверят дали някои от ефектите, които слънчевите затъмнения оказват тук на Земята, не се наблюдават и на Марс.
По-конкретно: „Когато на Земята наблюдаваме слънчево затъмнение, инструментите могат да отчетат температурен спад и силни ветрове, тъй като атмосферата се охлажда на едно конкретно място и въздухът бързо се измества от него“, обяснява сеизмологът Симон Щелер от Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих.
Транзит на Фобос, заснет от "Кюриосити" през 2019-а. Източник: NASA/JPL-Caltech/MSSS
InSight е оборудван със сензори за температура и ветрове. Те обаче не са отчели каквито и да било промени в атмосферата по време на транзитите на Фобос. Атмосферната турбуленция, атмосферната температура и атмосферното налягане са били почти същите, каквито и по време на нормален сол.
Слънчевите клетки обаче са отчели транзитите. Всъщност щеше да е доста странно, ако не го бяха направили, тъй като Фобос блокира до 40 процента от слънчевата светлина.
„Когато Фобос е пред Слънцето, до слънчевите клетки достига по-малко светлина. Съответно те произвеждат по-малко електричество“ – обяснява Щелер. Дотук добре. Но освен сеизмометърът и магнитометърът (наблюдаващ магнитното поле на Марс) е отчел странни показатели.
Учените разплитат бързо мистерията с магнитометъра. Два компонента показват спад, който е изключително сходен със спада на проводимото електричество в слънчевите панели. Ето защо учените предполагат, че двете неща са свързани.
„Не очаквахме обаче подобни отчитания на сеизмометъра – сигналът е необичаен – обяснява Щелер. – Представете си една монета от 5 франка. Сега поставете два сребърни атома под единия ѝ край. Точно за такъв наклон говорим: 10^-8.“
Няма грешка в отчитанията – сигналът е регистриран при цели 3 транзита. Той е изключително слаб, но съвсем истински. Екипът предполага, че най-вероятно става дума за сеизмичен отклик, който е следствие от приливните (т.е. гравитационните) сили на спътника, преминаващ над сензорите.
Когато сравняват данните от сигнала с друга сеизмична активност, регистрирана на планетата, не са открити каквито и да било сходства.
Според друго потенциално обяснение е възможно връзката между сеизмометъра и марсохода да се е свила. Това обаче щеше да предизвика наклон в другата посока.
Промяна в атмосферната температура би могла да предизвика промяна в плътността, която да наклони леко сеизмометъра. Но както вече стана ясно – такава не е била регистрирана.
Имало е обаче още един сигнал. Инфрачервеният радиометър е отчел лек спад в температурата на повърхността по време на най-дългия транзит. След това градусите са се върнали до първоначалните стойности за около минута и половина.
Екипът вярва, че най-вероятно това е причината за странните отчитания на сеизмометъра. „По време на затъмнение земята се охлажда – коментира сеизмологът Мартин ван Дрил от Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих. – Тя се деформира по неравен начин, което е наклонило леко инструмента.“
Изследването е публикувано в Geophysical Research Letters.
