Най-далечната екзопланета, откривана някога от „Кеплер“, е изненадващо позната

Екзопланета, намираща се на цели 17 хил. светлинни години от Земята, бе открита в данни, събрани от вече нефункциониращия телескоп „Кеплер“.

Това е най-далечният свят, който обсерваторията някога е засичала – той се намира на два пъти по-голямо разстояние от предишния рекор, поставен от "Кеплер". Нещо повече, екзопланетата е почти съвършено копие на Юпитер – със сходна маса и на почти същото разстояние от своята звезда.

Светът е кръстен K2-2016-BLG-0005Lb. Това е и първата потвърдена екзопланета от данни за 27 потенциални обекта, събрани през 2016 г. чрез техника, наречена гравитационна микролеща (а не посредством стандартния метод за засичане на „Кеплер“). Откритието е изпратено за публикуване в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society и може да бъде прочетено в arXiv.

„“Кеплер“ никога не е бил създаден с идеята да открива планети чрез [гравитационна] микролеща. Ето защо това, че в крайна сметка успява, е наистина невероятно“, казва астрономът Иймън Керинс от Манчестърския университет.

„Кеплер“ безспорно е един от най-добрите научни инструменти, с които човечеството някога е разполагало. В продължение на близо 10 години той открива над 3000 потвърдени екзопланети и още около 3000 кандидата. Техниката, която използва (т.нар. транзитен метод), е измамно проста. „Кеплер“ се взира в поле от звезди и засича бледите, но регулярни спадове в звездната светлина. Това е признак, че в орбитата ѝ се намира потенциална екзопланета.

Методът на гравитационната микролеща е по-специфичен. Той се състои в търсене на свободно движещи се планети на фона на звезди. Планетата играя роля на леща, т.е. чрез гравитацията си фокусира светлината от фоновия обект. В резултат за наблюдателя от Земята звездата увеличава яркостта си.

Гравитационната микролеща е отличен метод за откриването на екзопланети, намиращи се на голямо разстояние от Земята, орбитиращи на голямо разстояние от своята звезда или с изключително малка маса. Най-далечната екзопланета, откривана някога, е засичана именно посредством този метод – тя се намира на 25 хил. светлинни години от нас.

Тъй като „Кеплер“ е създаден така, че да засича промените в звездната светлина, екип от изследователи от Манчестърския университет решават да прегледат събраните от него данни (в рамките на няколко месеца през 2016 г.), за да открият събития, наподобяващи гравитационна микролеща. Именно така те идентифицират 27 събития, 5 от които са напълно нови – т.е. не са идентифицирани в данни, събрани от наземни телескопи.

K2-2016-BLG-0005Lb е едно от петте въпросни събития. След като съпоставя данните с пет наземни изследвания, екипът достига до заключението, че става дума за екзопланета с 1,1 пъти по-голяма маса от тази на Юпитер. Тя се намира на около 4,4 астрономически единици (АЕ) от своята звезда. Средното разстояние между Юпитер и Слънцето е 5,2 АЕ. Двете планети си приличат изключително много и по своята маса.

Въпреки че все още не разполагаме с повече данни за новата система, тези открития ще окажат влияние върху начина, по който търсим извънземен живот. Съществуват доказателства, които подсказват, че Юпитер вероятно е изиграл ключова роля при формирането на условията, които са довели до развиването на живот тук на Земята. Откриването на аналози на Юпитер в орбитата на далечни звезди може потенциално да ни предостави начини да идентифицираме тези условия.

Изследването е изпратено за публикуване в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society и е достъпно онлайн в arXiv.

Източник: Science Alert