Астрономи използваха визуалната прецизност на телескопа VLT (Very Large Telescope) в Чили, за да направят нови невероятни снимки на променящата се повърхност на червения свръхигант Бетелгейзе. В момента звездата преминава през (все още необясним) период на затъмняване и вече дори не е в топ 20 на най-ярките звезди на нашия небосклон.
Подобно на повечето свръхгигантски звезди, Бетелгейзе е динамичен обект с променяща се светимост. Но в момента яркостта, с която сияе, е едва 36% от нормалното и това вече е прецедент.

Екип астрономи от Katholieke Universiteit Leuven (KU Leuven) в Белгия изучава подробно протичащите процеси. От месец декември 2019 година учените използват инструмента SPHERE, монтиран на VLT, за да направят нови снимки на това странно поведение. И това е крайният резултат – вече можем да видим случващото се „преди“ и „след“. 

Червените свръхгиганти са звезди, много по-масивни от нашето Слънце. Те са огромни и по размери, простиращи се на стотици милиони километри (за справка – нашето Слънце е едва 1,4 милиона километра). Именно поради тази причина свърхгигантите са с много ниска плътност и под въздействие на процесите, протичащи в недрата им, започват да придобиват особени форми. Двете нови изображения на Бетелгейзе показват, че гигантът променя формата си и вече не наподобява сфера, както бихме очаквали от една звезда. 

Учените се опитват да разберат причините за необичайния спад в светимостта на Бетелгейзе. Основните хипотези са две. „Разглеждаме два сценария на случващото се: или се касае за охлаждане не повърхността, заради изключителна активност, или имаме случай с изхвърляне на прах по посока нашето местоположение“, обяснява д-р Мигел Монтарже, ръководител на екипа. „Разбира се, познанията ни за червените свръхгиганти са непълни и попълването им е процес, който продължава и днес. Затова не е късно за изненади.“

Телескопът VLT има ключова роля за разбирането на случващото се със свръхгиганта. Инструментът SPHERE, с който разполага телескопът, е един от малкото, които могат да заснемат звездата. Едновременно с това обаче друг екип астрономи, воден от Пиер Кервела от Парижката обсерватория, използва инструмента VISIR на VLT, за да заснеме още едно изображение. То е направено през месец декември и показва изхвърляне на прах от Бетелгейзе.

Изображението показва инфрачервените емисии, излъчвани от праха около Бетелгейзе. Заснето е през месец декември 2019 година. В центъра на изображението се вижда оранжева точка, която представлява новото изображение, заснето от инструмента SPHERE и представящо повърхността на звездата; като размер тази точка се равнява приблизително на разстоянието между нашето Слънце и орбитата на Юпитер. Източник: ESO/P. Kervella/M. Montargès et al.

„Фразата, че „ние сме просто звезден прах“ може да се чуе в много научно-популярни филми за астрономията, но откъде точно се появява този звезден прах?“, казва Емили Кенън, докторант от KU Leuven, която работи по анализа на изображенията на Бетелгейзе, заснети със SPHERE. „През целия си живот, далеч преди да избухнат като свръхнови звезди, червените свръхгиганти, подобни на Бетелгейзе, синтезират и изхвърлят огромни количества материя. Съвременните технологии ни дават възможността да изучаваме тези космически обекти, намиращи се на разстояние от стотици светлинни години. Безпрецедентната резолюция на инструментите ни ни позволяват да надникнем надалеч и да се опитаме да разберем загадката, какво предизвиква загубата на толкова огромни количества от масата на звездите“.

Екипите продължават наблюденията на процесите, протичащи с Бетелгейзе. Благодарение на техния труд ще попълним знанията си за червените свръхгиганти.

Източник: IFLScience