На Луната има водни молекули и лед. Как са се озовали там? Вероятно част от тях са донесени от астероидите и кометите, които се врязват в повърхността ѝ, но ново изследване твърди, че има и още един източник на лунната вода – земната атмосфера.

Водородните и кислородните йони, които се измъкват от горната атмосфера на нашата планета и впоследствие се комбинират на Луната, биха могли да създадат до 3500 кубични километра от повърхностния пермафрост или течната вода под повърхността.

Идеята е, че водородните и кислородните йони се озовават на лунната повърхност, когато спътникът преминава през земната магнитосфера (мехурът с формата на сълза, който обгръща Земята и който се влияе от нейното магнитно поле). Това се случва всеки лунен месец в рамките на пет дни.

Тъй като слънчевият вятър оказва натиск върху този мехур, част от земните магнитни линии се счупват и остават свързани с планетата само в единия си край.

Когато Луната се намеси и започне да оказва влияние върху опашката на земната магнитосфера, част от тези счупени връзки се поправят, което кара водородните и кислородните йони, избягали по-рано от атмосферата на Земята, да се насочат към спътника.

„Сякаш Луната се намира под душа – душ от водни йони, връщащи се към Земята, но падащи върху лунната повърхност“, казва геофизикът Гюнтер Клетешчка от Университета на Аляска в Феърбанкс.

На Луната няма магнитосфера. Ето защо йоните се разбиват в лунната повърхност и създават пермафроста, казват учените. Посредством разнообразни геоложки процеси част от този лед прониква под повърхността и се превръща в течна вода.

Според учените тези йони са се натрупвали бавно, но сигурно, през последните милиарди години – още от Късното тежко бомбардиране (период, в който ранната Земя и Луната са попадали под тежък обстрел от други космически обекти).

Специалистите използват гравитационните данни от „Лунар Риконъсънс Орбитър“ на NASA, за да наблюдават отблизо полярните региони и няколко големи кратера. Те забелязват аномалии, които биха могли да подсказват за скални фрактури, способни да улавят пермафрост.

„Кратерите образуват структурни разширения и фрактури и позволяват формирането на мрежи от пори, които да приютят големи количества вода в течна форма под повърхността“, казват учените.

През последните 3,5 милиарда години е напълно възможно по този начин да са се натрупали няколко хиляди кубични километра вода.

Разпределението на повърхностния лед по южния полюс на Луната (вляво) и северния (вдясно). Източник: NASA

Учените признават, че водата на Луната е дошла от няколко различни източника, включително водородни и кислородни реакции, предизвикани от слънчевите ветрове. Те обаче смятат, че по-голямата част от нея е вследствие на именно този метод. Подобно натрупване би било достатъчно да изпълни с вода цялото езеро Хурон в Северна Америка.

Изследването е публикувано в Scientific Reports.

Източник: Science Alert