Когато наскоро учените разгледаха по-подробно архивни снимки на повърхността на Венера, те откриха нещо ново: доказателства за вулканична дейност на "близнака" на Земята, пише Си Ен Ен.

Космическият апарат "Магелан" на NASA засне снимките в началото на 90-те години на миналия век, докато обикаляше около най-близката ни планетарна съседка, която е сходна по размер и състав със Земята.

Нов анализ на региона край венерианския екватор, попаднал под наблюдението на орбиталния апарат, разкрива вулканичен отвор, който е променил формата си и значително е увеличил размерите си в продължение на осем месеца.

Според изследователите изображенията на отвора представляват първото пряко геологично доказателство за скорошна вулканична дейност на повърхността на Венера. Изследването, в което подробно са описани откритията, е публикувано в сряда в списание Science и е представено на 54-ата конференция по лунна и планетарна наука в Уудлендс, Тексас.

Източник: David P. Anderson, SMU/NASA science photo library

Мисията "Магелан" стана първата, която засне цялата повърхност на Венера, преди космическият апарат умишлено да се гмурне в горещата, токсична атмосфера на планетата през 1994 г., за да събере последен набор от данни. Но в рамките на едно десетилетие към Венера ще се насочи флотилия от нови мисии, включително VERITAS - мисията за измерване на емисионната способност на Венера, радионаука, InSAR, топография и спектроскопия.

Активен вулканичен пейзаж

Орбиталният апарат ще използва инструментите си, за да разкрие защо планета, подобна на Земята, е покрита с вулканични равнини и има негостоприемна атмосфера.

"Изборът на NASA на мисията VERITAS ме вдъхнови да потърся скорошна вулканична активност в данните от "Магелан" - казва в изявление водещият автор на изследването Робърт Херик, професор-изследовател в Университета на Аляска Феърбанкс и член на научния екип на VERITAS.

"Не очаквах да успея, но след около 200 часа ръчно сравняване на изображенията от различни орбити на "Магелан" видях две изображения на един и същи регион, направени с разлика от осем месеца, които показват ясни геоложки промени, причинени от изригване."

Херик забелязва промените в изображенията на Атла Регио, обширен планински регион, в който се намират два от най-големите вулкани на Венера, наречени Оза Монс и Маат Монс. И двата са подобни на най-големите земни вулкани, но тъй като имат по-ниски склонове, двата венериански вулкана са по-разпръснати- казва Херик.

Карта показва зоната, изследвана за вулканична активност. Източник: University of Alaska Fairbanks

Той забелязва, че между февруари и октомври 1991 г. вулканичният отвор от северната страна на куполовидния вулкан, който е част от Маат Монс, се променя.

Изображението на "Магелан" на отдушника от февруари показва кръгов отдушник, простиращ се на по-малко от 1 квадратна миля (2,2 квадратни километра), със стръмни вътрешни страни и области от източена лава по склоновете.

Осем месеца по-късно космическият апарат засне още едно изображение, на което се вижда драстично различен отвор, който изглежда деформиран, с почти удвоен размер и е запълнен почти до ръба с лава.

Въпреки че разликите изглеждат очевидни, и двете изображения са направени от противоположни ъгли и перспективи и с много по-ниска разделителна способност в сравнение с тези, направени от камерите на днешните космически апарати.

Данните за височината (вляво) и изображенията на вулканичния отвор, направени от "Магелан" (вдясно), изобразяват вулканичната активност на Венера. Източник: Robert Herrick/UAF

3D картографиране на Венера

Херик и Скот Хенсли, учен по проекта VERITAS в Лабораторията за реактивно движение на НАСА в Пасадена, Калифорния, си сътрудничат, за да създадат компютърни модели на вентилационния отвор. По този начин те се надяват да определят какво може да е причинило промените.

"Само няколко от симулациите съвпаднаха със снимките и най-вероятният сценарий е, че по време на мисията на "Магелан" на повърхността на Венера е имало вулканична дейност", казва Хенсли. "Макар че това е само една точка от данни за цялата планета, тя потвърждава, че има съвременна геоложка активност."

Изследователи смятат, че потокът от лава, на който "Магелан" е станал свидетел през 1991 г., е бил подобен на този, който се е освободил при изригването на Килауеа през 2018 г. в Хавай.

"Все едно да търсиш игла в купа сено, без да има каквато и да било гаранция, че иглата съществува", казва Херик. "Намирането на промяна, която може да бъде ясно потвърдена като реална, беше абсолютно изненадващо. Бяхме доста сигурни, че Венера е вулканично активна, но не знаехме дали изригванията се случват на всеки няколко месеца, години, веднъж на 10 000 години или по-дълго. Всички [тези] варианти можеха да съответстват на съществуващите данни. Сега знаем, освен ако не сме извадили невероятен късмет, че честотата е на всеки няколко месеца (или приблизително толкова), подобно на семейството на големите базалтови вътрешноплощни вулкани на Земята като Хаваите, Галапагоските острови, Канарските острови и др."

Изследването е публикувано в Science.