Радиоактивен прах, намерен дълбоко под океанските вълни, подсказва, че Земята се движи през масивен облак, останал от избухнала звезда.
През последните 33 000 години на нашата планета е падал рядък изотоп на желязото, „изкован“ в свръхнова.
Това не е първият път, в който конкретният изотоп, известен като желязо-60, се е озовавал върху нашата планета. Той обаче е поредното доказателство, че този процес не спира и че Земята продължава да се движи през междузвезден облак от прах, който вероятно е следствие от свръхнова, избухнала преди милиони години.
Желязо-60 е попадал във фокуса на няколко изследвания през годините. Неговият период от време за полуразпад е 2.6 млн. години, което означава, че се разпада напълно след 15 млн. години. С други думи – която и да е негова проба, открита тук на Земята, е дошла от друго място, тъй като е невъзможно желязо-60 да е оцелял по време на формацията на нашата планета преди 4.5 млрд. години.
А залежи определено има. Преди време ядреният физик Антон Уолнър от Австралийския национален университет датира депозити на дъното на океана отпреди 2.6 до 6 млн. години. Това означава, че останки от свръхнова са падали върху нашата планета по това време. Звезден прах е откриван и в антарктическия сняг. Той най-вероятно е паднал през последните 20 години. Преди няколко години пък учени обявиха, че желязо-60 е открито в космическото пространство около Земята.
Сега Уолнър открива още следи от желязо-60 в дълбините на океана. Датировката показва, че са на 33 000 години. Количеството на изотопа е консистентно с периода.
Изследването е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences.
