На 8 декември кометата 2l/Borisov – вторият междузвезден обект, откриван някога от човечеството, премина край слънцето на около 300 км. разстояние. Като се има предвид сегашното разположение на Земята спрямо нашата звезда, кометата се е намирала на около 185 км. от нас. Тази близост позволи на телескопа „Хъбъл“ да направи някои наистина интересни наблюдения.

„Хъбъл“ е една от няколкото обсерватории, които следят въпросния забележителен обект (и вече направи поредица от невероятни снимки, които можете да видите тук и тук).

Най-новите данни показват, че предишните изчисления за големината на ядрото ѝ (между 1 и няколко километра) вероятно ще трябва да бъдат коригирани.

„„Хъбъл“ ни предоставя най-коректната горна стойност на размера на ядрото на Борисов – то е изключително важна част от кометата – коментира проф. Дейвид Джуит от Калифорнийски университет - Лос Анджелис, който прави въпросните снимки. – Изненадващото в случая е, че нашите фотографии с „Хъбъл“ показват, че ядрото ѝ е над 15 пъти по-малко, отколкото показваха първоначалните наблюдения. Радиусът му е по-малък от половин километър.“

„Информацията за размера би могла да ни позволи да научим колко често се срещат подобни обекти в Слънчевата система и в нашата галактика – добавя Джуит. – Борисов е първата известна междузвездна комета и ние бихме искали да знаем дали някъде там има и други като нея.“



Кометата Борисов на 9 декември. Източник: NASA, ESA, and D. Jewitt (UCLA)

На 16 ноември „Хъбъл“ засне кометата и пред спиралната галактика 2MASX J10500165-0152029. Ядрото на галактиката изглежда замазано, тъй като телескопът е проследявал движещата се комета, намираща се на около 326 млн. км. от Земята по това време.

Спирална галактика прави фотобомба на Борисов. Източник: NASA, ESA, and D. Jewitt (UCLA)

1I/ʻOumuamua е първият известен на човечеството междузвезден обект, преминал еднократно през Слънчевата система. Идва от междузвездното пространство, като се движи по отворена хиперболична орбита и никога повече няма да се завърне. Открит е на 19 октомври 2017 от телескопа PAN-STARRS, 40 дни след преминаването му през перихелий покрай Слънцето.

Източник: ArXiv