Преди няколко месеца телескопът „Хъбъл“ влезе в историята, като засне Еарендил (WHL0137-LS) – най-далечната единчна и ли двойна звезда, позната на човечеството. На нейната светлина са ѝ били необходими цели 12,9 млрд. години, за да достигне до Земята. Тя е излъчена в момент, в който Вселената е била на едва 900 млн. години, което я прави най-далечната звезда, която ни е известна. Сега екипът сподели нейна фотография, направена и от телескопа „Джеймс Уеб“.

Ако се взирате в ярката бяла шиповидна точка и си казвате „Ехааа“, ще се наложи да ви разочароваме. Не, това не е Еарендил.

Яркият обект на преден план е звезда, разположена в Млечния път. Шестте „шипа“ са характерни за снимките на „Джеймс Уеб“ и се образуват вследствие на физическата структура на телескопа. Колкото по-ярка е светлината, толкова по-силно изразена е тази характеристика. Точно под тази звезда се намира масивна галактика, която изпълнява ролята на гравитационна леща – т.е. изкривява пространство-времето и увеличава значително далечната галактика, приютяваща Еарендил.

И така, къде всъщност е Еарендил на снимката? Проследете югоизточния шип с поглед – нашата звезда се намира в тънката червена ивица до него. По т.нар. арка на изгрева ще видите една малка червена точица. Това е Еарендил. Една звезда, която днес вече не съществува, но чийто галактически дом се намира на 28 млрд. светлинни години от нас.

Да, тази минатюрна точица е Еарендил. Източник: NASA, ESA, CSA, STScI, Cosmic Spring JWST, редакция -IFLScience.

Анализ на ултравиолетовата светлина на Еарендил (име, което на староанглийски означава „вечерница) показва, че обектът е с приблизително от 50 до 100 пъти по-голяма маса от Слънцето. Наблюденията, направени от телескопа „Джеймс Уеб“, обаче със сигурност ще прецизират тези стойности.

Източник: IFLScience