Телескопи засякоха изключително ярка кратка гама експлозия на близо 5,5 млрд. светлинни години от Земята. Тя напомня доста на килонова – мощна експлозия, образувана при сблъсъка на две неутронни звезди (засякохме първото подобно събитие - GW 170817 - през 2017-а). Сега астрономи се опитват да разберат дали не става дума отново за килонова.

Изследователите успяха да изучат килоновата GW 170817 изключително подробно, но изглежда, че новата гама експлозия, наречена GRB 200522A, се отличава от нея. Проблясъкът, уловен от почти инфрачервените дължини на вълните от телескопа „Хъбъл“, е бил изключително ярък – 10 пъти по-ярък, отколкото показват нашите модели на сблъсък на две неутронни звезди.

„Тези наблюдения не пасват на традиционните обяснения за кратките гама експлозии“, казва астрономът Вен-фай Фонг от Северозападния университет.

Проблясъкът е бил забелязан за първи път от обсерваторията Нийл Герелс Суифт на NASA – космически телескоп, създаден с идеята да засича гама експлозии колкото се може по-рано. Веднъж щом сигналът за събитието пристига, и други космически из емни телескопи насочват взора си към него, за да му направят електромагнитен профил. Оказва се, че става дума за къса гама експлозия – тип взрив, траещ по-малко от 2 секунди. Той се наблюдава най-често при сблъсъка на неутронни звезди.

Наблюденията, направени от „Хъбъл“ обаче, озадачават астрономите.

„С пристигането на данните ние започнахме да изграждаме цялостна картина на механизмите, образуващи светлината, която наблюдаваме – казва астрономът Тамой Ласкар от Университета на Бат във Великобритания. – Трябваше да променим напълно нашите мисловни процеси, тъй като информацията, която „Хъбъл“ изпрати, ни накара да осъзнаем, че трябва да загърбим стандартното мислене и че наблюдаваме нов феномен. След това трябваше да открием какво означава това за физиката на тези изключително енергични експлозии.“

Сблъсъкът на две неутронни звезди (звезди в края на своята еволюция) е събитие от изключително съществено значение. Неутронните звезди са малки и плътни – около 1,1 до 2,5 пъти масата на Слънцето. Всичко това обаче е побрано в сфера с широчина едва 20 км.

Когато се сблъскат, те образуват изключително голямо количество енергия под формата на килонова – експлозията е 1000 пъти по-ярка от стандартната нова. Това събитие е придружено от кратки високоенергийни гама лъчи, получени от струите от изхвърления материал, пътуващ почти със скоростта на светлината.

Изследването може да бъде прочетено в arXiv.