Засега знаем за съществуването на 5084 екзопланети в 3811 планетарни системи. Съществуват още 8912 потенциални кандидата, които все още не са потвърдени официално.

Тези открития предоставят на астрономите огромна база данни от различни видове светове – от газови гиганти, които надвишават неколкократно размера на Юпитер, до по-малки и скалисти планети от типа на Земята.

До момента по-голямата част от въпросните светове са открити посредством индиректни методи – например транзитния (транзитна фотометрия) или този на радиалната скорост (т.нар. доплерова спектроскопия). Останалите са засечени посредством най-разнообразни други начини.

В скорошно изследване международен екип от астрономи използва мрежата VLBA (Very Long Baseline Array) на Националната научна фондация (NSF), за да открие подобна на Юпитер планета, намираща се в орбитата на двойна звезда (GJ 896AB) – на около 20 светлинни години от Земята.

Илюстрация на малка звезда (в оранжево), около която се върти подобна на Юпитер планета (в синьо). В червено пък е изобразена другата звезда спътник. Източник: Sophia Dagnello, NRAO/AUI/NSF

Екипът засича планетата посредством метод, наречен астрометрия – т.е. благодарение на лекото ѝ клатушкане по време на орбитата около по-голямата от двете звезди. Нещо повече – този метод позволява на учените да създадат и първата триизмерна архитектура на двойна звезда и на планета, която се върти около една от звездите.

Екипът е ръководен от Салвадор Куриел Рамирез – изследовател от Астрономическия институт към Националния автономен университет на Мексико (UNAM). Към него се присъединяват и негови колеги от UNAM, както и изследователи от Института по радио астрономия „Макс Планк“ и от Националната радиоастрономическа обсерватория (NRAO).

Научният труд, озаглавен “3D орбитална архитектура на двойна звезда джудже и нейния планетарен спътник“, е публикуван на 1 септември в The Astronomical Journal.

Изследваната система (GJ 896AB) се състои от две звезди тип червени джуджета, които се намират в орбитата една на друга. По-голямата от двете – тази, около която се върти подобната на Юпитер планета – е около 44 процента по-масивна от Слънцето, докато по-малката е с едва 17 процента по-голяма маса от нашата звезда.

Те са разделени от огромно разстояние – горе-долу колкото това от Нептун до Слънцето (приблизително 30 астрономически единици). Орбиталният им период е 229 години. Според Куриел Рамирез триизмерното картографиране не би могло да се осъществи с който и да е друг метод за откриване на нови звезди.

„Повечето звезди се намират именно в подобни двойни (или по-големи) системи. Ето защо ако научим повече за тях, ще разберем по-добре и за образуването на планетите като цяло“, казва той.

Освен това звездите от M-тип (червени джуджета) са най-често срещаните във Вселената – те съставляват около 75 процента от звездите в Млечния път.

Те са с ниска маса и по-бледи и могат да останат в етапа на главната последователност до 10 трилиона години. Освен това често около тях откриваме скалисти планети – като например Проксима b и d, както и системата от 7 планети TRAPPIST-1.

За целта на изследването Куриел Рамирез и неговите колеги комбинират данни от VLBA, получени в периода от 2006 до 2011 г. (както и нови данни от 2020 г.) с наблюдения, извършени върху системата между 1941 и 2017 г.

Резолюцията на десетте телескопа на VLBA, разположени в различни кътчета на САЩ, позволява на изследователите да извършат изключително прецизни измервания на позицията на звездите в различни периоди от време.

Впоследствие те извършват подробен анализ на данните, които разкриват орбиталните движения на звездите и техните общи движения из космическото пространство. Този процес, при който се измерват позицията и собственото движение на звездите, е известен като астрометрия.

Източник: Universe Today