Белите джуджета представляват последния етап от живота на много звезди. Веднъж щом звездата не разполага с водород, който да синтезира в ядрото си, тя се подува и се превръща червен гигант, горящ хелий. За звездите с малък и среден размер това е краят – рано или късно горивото им отново ще се изчерпи и те ще се превърнат в бяло джудже.
Макар и този процес да не е толкова впечатляващ, колкото експлозия на свръхнова, той е не по-малко смъртоносен за планетите в района на звездата, превръщаща се в бяло джудже. Ново изследване показва, че ако открием живот на планета около бяло джудже, то той най-вероятно ще е еволюирал след смъртта на червения гигант. Откритията са публикувани в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society и бяха представени в рамките на тазгодишната Национална среща на астрономите.
Проучването показва, че колкото по-стари са червените гиганти, толкова по-силни стават звездните ветрове около тях и съответно – унищожават атмосферите на планетите в района. Червените гиганти се надуват до такава степен, че могат да заемат десетки милиони километри. Тяхната маса не се променя, което означава, че гравитационното притегляне около надутия външен пласт е по-слабо.
В общи линии парчета от звездата се избутват в космическото пространство. Според модела това не е непрестанен процес, но с изключително буйни колебания, които с течение на времето ще еродират атмосферата на дадена планета и ще намалят значително нейната магнитосфера. Една планета трябва да има магнитно поле, което е 100 пъти по-силно от това на Юпитер (най0силното сред планетите), за да остане незасегната от подобно нещо.
Нещо повече – орбитите на планетите в обитаемата зона се променят по време на тази звездна фаза. Някои планети са погълнати от разширението на звездата, други са избутани по-навън. За съжаление, обитаемата зона се изтласква по-бързо от планетите. В този случай сватовете, поддържащи живот, ще се лишат от своята защита, както и от годните за сформирането на организми условия.
„Това изследване показва колко трудно е за една планета да запази своята защитна магнитосфера през различните фази на звездната еволюция – казва водещият автор на проучването д-р Димитри Верас от Университета на Уоруик. – Нашето заключение е, че почти със сигурност животът на планета в обитаемата зона около бяло джудже вероятно се е образувал по време на фазата на бяло джудже, освен ако животът не е успял да преживее множеството екстремни и внезапни промени в средата.“
И така когато Слънцето се разшири и се превърне в червен гигант, Земята – със своето силно магнитно поле и отлично разположение, предразполагащо формирането на живот – вероятно няма да е особен добре предпазена от силния слънчев вятър и промените, които ще настъпят в нашата звезда.
„Знаем, че в миналото слънчевият вятър е еродирал марсианската атмосфера, която, за разлика от земната, не разполага с голям магнитосферен слой. Това, което не очаквахме да открием е, че бъдещият слънчев вятър би бил толкова разрушителен дори за онези планети, които са предпазени от магнитно поле“, казва съавторът на проъчването д-р Алин Видото от Тринити колидж в Дъблин.
Източник: IFLScience
